Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Вече беше опитал някои от заклинанията му. Имаше едно, от което ноктите на краката растяха възмутително бързо (Хари го беше приложил в коридора на Краб — с доста забавни последици), от друго пък езикът се залепваше за небцето (Хари го беше правил два пъти под всеобщи аплодисменти на нищо неподозиращия Аргус Филч), но най-полезно може би беше заклинанието „Муфлиато“ 17 17 От „muffle“ (англ.) — „заглушавам“. — Б.пр. , при което ушите на човека до теб се изпълват с бучене с неустановен произход, а ти можеш да си говориш на воля в часовете, без да те чуват. Единствено Хърмаяни не смяташе тези магийки за забавни, гледаше Хари строго и неодобрително и изобщо не разговаряше с него, ако той приложеше „Муфлиато“ на някого наоколо.

Сега, както си седеше в леглото, той обърна настрани учебника, за да разгледа по-отблизо драснатите набързо указания за заклинание, което очевидно бе затруднило донякъде Принца. Много от думите бяха зачеркнати и поправени, но накрая в ъгълчето на страницата беше сместено:

Левикорпус 18 18 От „levo“ (лат.) — „повдигам“, и „corpus“ (лат.) — „тяло“. — Б.пр. (бслв)

Вятърът и суграшицата блъскаха неумолимо по прозорците, а Невил хъркаше шумно. Хари се взря в буквите в скоби. „Бслв“… сигурно означаваше „безсловесно“. Хари се съмняваше, че ще успее да направи точно това заклинание, понеже още се затрудняваше с безсловесните магии и Снейп не пропускаше да му го натяква всеки час по защита срещу Черните изкуства. От друга страна, поне дотук Принца се беше оказал много по-полезен учител от Снейп.

Хари замахна напосоки с магическата си пръчка, обърна върха нагоре и каза наум: „Левикорпус!“

— Ооооооох!

Блесна светлина и стаята се изпълни с гласове: всички се събудиха от писъка на Рон. Хари се стресна и запокити учебника, а Рон увисна с главата надолу във въздуха, сякаш глезенът му беше закачен на невидима кука.

— Извинявай! — изкрещя Хари, Дийн и Шеймъс се запревиваха от смях, а Невил, който беше паднал от леглото, се изправи от пода. — Чакай… Ей сега ще те пусна долу…

Вдигна опипом учебника и го запрелиства уплашен, като се опитваше да намери страницата — накрая я откри и разчете думата, сбутана под заклинанието. Замоли се това да е съответното контразаклинание, максимално се съсредоточи и си помисли: „Либеракорпус!“ 19 19 От „libero“ (лат.) — „освобождавам“, и „corpus“ (лат.) — „тяло“. — Б.пр.

И този път блесна светлина и Рон се свлече като чувал с картофи на леглото.

— Извинявай! — гузно повтори Хари, а Дийн и Шеймъс продължаваха да се кикотят.

— Утре… — простена глухо Рон — предпочитам да навиеш будилника.

Докато се облекат и за всеки случай си сложат по няколко от ръчно плетените пуловери на госпожа Уизли, докато вземат наметалата, ръкавиците и шаловете, Рон вече се беше посъвзел от стъписването и беше решил, че новото заклинание на Хари е страшно забавно — толкова забавно, че когато седнаха да закусват, той тутакси разказа за случилото се и на Хърмаяни.

— … после пак блесна светлина и аз се приземих върху леглото! — ухили се Рон и си взе от наденичките.

През цялото време, докато й разправяше, Хърмаяни дори не се усмихна, а накрая се извърна с ледено неодобрение към Хари.

— Това заклинание да не би случайно да е пак от онзи твой учебник по отвари? — попита тя.

Хари се начумери.

— Винаги си мислиш най-лошото.

— Оттам ли е?

— Ами… да, но какво от това?

— Значи си решил просто ей тъй да пробваш непознато, написано на ръка заклинание и да видиш какво ще стане.

— Какво като е написано на ръка? — възкликна Хари и предпочете да не отговаря на останалата част от въпроса.

— Ами вероятно не е одобрено от Министерството на магията — напомни Хърмаяни. — Освен това — добави тя, защото Хари и Рон завъртяха очи нагоре, — вече започвам да си мисля, че този твой Принц не е бил цвете за мирисане.

И Хари, и Рон й се развикаха веднага.

— Ама това беше шега! — отсече Рон, докато изпразваше бутилката кетчуп върху наденичките. — Най-обикновена шега, Хърмаяни, какво толкова!

— Страхотна шега, няма що — да увесваш хората с главата надолу! — възкликна Хърмаяни. — Кой влага време и сили да измисля такива заклинания?

— Фред и Джордж — сви рамене Рон, — това им е стихията. А също така… ъъъ…

— Баща ми — добави Хари.

Току-що се беше сетил.

— Моля? — викнаха в един глас Рон и Хърмаяни.

— Баща ми е използвал това заклинание — повтори Хари. — Аз… Лупин ми каза.