Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Според мен е напуснал училището по дела на Ордена — допълни все така тихо Хърмаяни. — Искам да кажа… положението изглежда сериозно, нали?

Момчетата не отговориха, Хари обаче знаеше, че всички си мислят за едно и също. Предния ден се беше случило нещо ужасно: бяха извели Хана Абът от часа по билкология, за да й съобщят, че майка й е била намерена мъртва. Оттогава тримата не бяха виждали момичето.

След пет минути, когато станаха от масата на грифиндорци и се запътиха към куидичното игрище, срещнаха Лавендър Браун и Парвати Патил. Хари се сети за казаното от Хърмаяни, че родителите на близначките настоявали те да напуснат „Хогуортс“, и не се изненада, че двете най-добри приятелки си шушукат тревожно. Е, изненада имаше — когато Рон се изравни с тях, Парвати ненадейно сръга Лавендър, а тя се обърна и озари Рон с широка усмивка. Той примига срещу нея и също й се усмихна плахо. Изведнъж походката му стана някак по-напета. Хари устоя на изкушението да прихне — спомни си, че Рон не се беше засмял, когато Малфой му счупи носа. Затова пък през цялото време, докато вървяха под хладния ситен дъждец в мъглата към стадиона, Хърмаяни се държеше студено и отчуждено, а после тръгна да си търси място по трибуните, без да пожелае успех на Рон.

Както Хари беше очаквал, пробите продължиха почти до обяд. Явиха се едва ли не половината грифиндорци — от развълнувани първокурсници, които стискаха проскубани стари училищни метли, до наперени седмокурсници, които потискащо стърчаха над останалите. Сред тях имаше и едро момче с къса остра коса, което Хари веднага позна — беше го срещал в експреса за „Хогуортс“.

— Запознахме се във влака, в купето на онова старче Слъгхорн — заяви момчето самоуверено, след като се отскубна от гъмжилото и дойде да се ръкува с Хари. — Кормак Маклагън, пазач.

— Миналата година не си ли се явявал на пробите? — попита Хари.

Веднага беше забелязал колко широкоплещест е Маклагън и си помисли, че той вероятно ще препречи и трите голови обръча, без дори да му се налага да се движи.

— По време на пробите лежах в болничното крило — обясни доста надуто Маклагън. — Заради един бас изядох половин килограм яйца на омайници.

— Така ли?! — рече Хари. — Добре… ако почакаш ей там…

Той посочи края на игрището недалеч от мястото, където седеше Хърмаяни. Стори му се, че по лицето на Маклагън се мярна досада, и се запита дали той не беше очаквал Хари да го покровителства само защото и двамата са любимци на „онова старче Слъгхорн“.

Хари реши да започне с основното, затова помоли кандидатите за отбора да се разделят на групи от по десет души и да направят едно кръгче с метлите над игрището. Решението му се оказа добро: в първата десетица имаше само първокурсници и беше повече от ясно, че те почти не са летели досега. Само едно момче успя да се закрепи няколко секунди във въздуха и беше толкова смаяно, че веднага се блъсна в головия стълб.

Втората група се състоеше от десетте най-глупави момичета, които Хари беше срещал някога — когато той наду свирката, само се разкикотиха и се вкопчиха една в друга. Сред тях беше и Ромилда Вейн. Хари им каза да напуснат игрището и те го сториха с удоволствие — отидоха и седнаха на трибуните, откъдето започнаха да пречат на всички останали.

При третата група се получи задръстване в средата на игрището. В четвъртата почти всички се бяха явили без метли. Петата група се състоеше от хафълпафци.

— Ако има още някой, който не е от „Грифиндор“, да напусне незабавно — ревна Хари, който вече се дразнеше не на шега.

Подир кратко колебание двама-трима дребосъци от „Рейвънклоу“ излязоха на бегом от игрището, като се превиваха от смях.

След два часа, много недоволство и няколко внезапни изблици и произшествия, при едно от които се счупи „Комета двеста и шейсет“ и бяха избити няколко зъба, Хари вече си беше намерил три гончийки: Кейти Бел след блестящо представяне се завърна в отбора, един нов талант на име Демелза Робинс, която притежаваше рядко умение да се изплъзва от блъджърите, и Джини Уизли — тя удари в земята цялата конкуренция, като летя по-бързо от всички и за капак отбеляза седемнайсет гола. Колкото и да беше доволен от избора си, Хари просто прегракна да крещи и да се разправя с недоволните, които съвсем не бяха малко, а сега понасяше същата битка и с отхвърлените биячи.

— Това е окончателното ми решение и ако не направите път на пазачите, ще ви направя магия — ревна той.