Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Никой от избраните биячи нямаше някогашния блясък на Фред и Джордж, но все пак Хари беше сравнително доволен от тях: Джими Пийкс, нисък, ала широкоплещест третокурсник, вдигнал с яростно запратен блъджър цицина колкото яйце на тила на Хари, и Ричи Кут, който уж изглеждаше слабичък, но се целеше добре. Двамата отидоха на трибуните при Кейти, Демелза и Джини, за да наблюдават подбора на последните си съотборници.

Хари преднамерено беше оставил пробите за пазач накрая — надяваше се стадионът да бъде по-празен и участниците да не са подложени на такова напрежение. За беда обаче към гъмжилото се бяха присъединили всички отхвърлени и неколцина, които бяха закусвали до по-късно, и сега зяпачите бяха повече и отпреди. Докато всеки от кандидатите летеше към головите обръчи, множеството ревеше и в еднаква степен ги подкрепяше или освиркваше. Хари хвърли поглед към Рон, който открай време си имаше проблеми с нервите — беше се надявал миналогодишната победа на финала да го е излекувала, но очевидно нещата не стояха така и приятелят му направо си беше позеленял от притеснение.

Никой от първите петима кандидати не спаси повече от два удара. За огромно разочарование на Хари Кормак Маклагън отби четири от общо петте изстреляни топки. При последния удар обаче се метна точно в обратната посока, насъбралите се прихнаха и се раздюдюкаха, а Маклагън се върна на земята, скърцайки със зъби.

Докато яхваше своята „Чистометка единайсет“, Рон направо си беше взел-дал.

— Успех! — провикна се някой откъм трибуните.

Хари се обърна, очакваше да види Хърмаяни, но се оказа, че е Лавендър Браун. Дощя му се да захлупи длани върху лицето си точно както направи тя, но отсъди, че като капитан трябва да проявява мъжество, затова се извърна и загледа как ще се представи Рон.

Излезе, че не е трябвало да се притеснява — Рон спаси един… два… три… четири… пет наказателни удара поред. От щастие Хари едва устоя на изкушението и той да закрещи заедно с тълпата, после се обърна да каже на Маклагън, че за съжаление Рон го е победил, и видя червеното лице на момчето само на сантиметри от своето. Побърза да се отдръпне.

— Сестра му само се преструваше — застрашително заяви Маклагън. На слепоочието му туптеше вена точно като на вуйчо Върнън, на която Хари се беше възхищавал толкова често. — Би така, че той да спаси.

— Глупости! — хладно отсече Хари. — Рон едва спаси точно този удар.

Маклагън направи още една крачка към Хари, който този път не помръдна.

— Нека опитам още веднъж.

— Не — отсече Хари. — Вече опита. Спаси четири, а Рон спаси пет. Пазач ще бъде Рон, спечели си го честно и почтено. Махни се от пътя ми.

За миг му се стори, че Маклагън ще го удари, той обаче се задоволи с грозна гримаса и хукна нанякъде, като сипеше закани.

Хари се обърна и видя новия си отбор, грейнал срещу него.

— Браво на вас! — изграчи той. — Летяхте наистина добре…

— Справи се блестящо, Рон…

Този път наистина го каза Хърмаяни, която тичаше към тях от трибуните, а Хари видя, че Лавендър си тръгва доста кисела от игрището, хванала Парвати за ръка. Рон изглеждаше страшно доволен от себе си и по-висок от обикновено, докато се усмихваше на съотборниците си и на Хърмаяни.

Насрочиха първата истинска тренировка за следващия четвъртък, после Хари, Рон и Хърмаяни се сбогуваха с другите от отбора и се отправиха към къщата на Хагрид. През облаците се опитваше да надзърне воднисто слънце, най-сетне беше спряло да ръми. Хари беше прегладнял и се надяваше, че у Хагрид ще се намери нещо за хапване.

— Мислех си, че ще пропусна четвъртия удар — щастливо започна да обяснява Рон. — Демелза би много хитро, направо фалцово…

— Да, да, беше страхотен — подкрепи го развеселена Хърмаяни.

— При всички положения бях по-добър от Маклагън — отбеляза до немай-къде доволен Рон. — Видяхте ли как при последния удар се юрна в обратната посока? Сякаш му бяха направили заклинание за заблуждение.

За изненада на Хари при тези думи лицето на Хърмаяни стана наситенорозово. Рон не забеляза нищо — беше зает да описва в захлас и с подробности всеки от останалите наказателни удари.

Пред къщурката на Хагрид беше завързан огромният сив хипогриф Бъкбийк. Щом тримата се приближиха, той затрака с острия си като бръснач клюн и извърна към тях грамадната си глава.

— О, ужас! — простена притеснена Хърмаяни. — Още си е страшничък.

— Стига глупости, нали си го яхвала! — напомни Рон.