Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари изправи гръб и сякаш наостри уши. Малфой не беше от хората, които ще пропуснат възможността да покажат властта си като префекти, и цялата предишна година той на воля бе злоупотребявал с нея.

— Какво направи, като ви видя?

— Каквото прави обикновено — отговори безразлично Рон и показа неприличен жест с ръка. — Не е в негов стил… Е, това тук може да се очаква от него — повтори той жеста, — но защо не обикаля по коридорите и не тероризира зайците?

— Нямам представа — отвърна Хари, обаче мозъкът му работеше на пълни обороти.

Дали Малфой нямаше по-важни дела, за които да мисли, отколкото да ходи и да тормози по-малките ученици?

— Може би предпочита Отряда за бързо реагиране към великата инквизиторка и след него дежурството като префект му се струва умряла работа — предположи Хърмаяни.

— Едва ли — възрази Хари. — Според мен той…

Но преди да изложи теорията си, вратата на купето се плъзна отново и вътре влезе задъхана третокурсничка.

— Пратиха ме да донеса тези неща на Невил Лонгботъм и на Хари П-потър — заекна тя и се изчерви, когато погледът й срещна очите на Хари.

Държеше два пергаментови свитъка, прихванати с лилави панделки. Озадачени, Хари и Невил ги взеха, а момичето с препъване излезе в коридора.

— Какво е това? — полюбопитства Рон, докато Хари разгъваше свитъка.

— Покана.

„Хари,

ще се радвам, ако дойдеш на скромен обяд при мен в трето купе.

— Кой е този професор Слъгхорн? — попита все още стъписан Невил, докато гледаше своята покана.

— Нов учител — рече Хари. — Е, май се налага да отидем, а?

— Но за какво съм му притрябвал аз? — възкликна притеснен Невил, сякаш очакваше наказание.

— Нямам понятие — каза Хари, но не бе докрай искрен, макар още да нямаше доказателства, че предчувствието му е вярно. — Знаеш ли — добави той, защото внезапно му хрумна нещо, — хайде да отидем с мантията невидимка, така по пътя ще можем да огледаме хубаво Малфой и да разберем какво е намислил.

От тази работа обаче не се получи нищо: двамата така и не успяха да се проврат с мантията невидимка по коридора, задръстен с ученици, които чакаха количката с обяда. Колкото и да му беше неприятно, Хари се видя принуден да пъхне мантията обратно в раницата и съжали, че не може да я сложи — ако не за друго, то поне за да избегне зяпачите, които сякаш се бяха умножили още повече в сравнение с предишното минаване през влака.

От някои купета изскачаха ученици, за да го разгледат по-добре. Изключение направи само Чо Чан, която още щом го зърна отдалеч, се шмугна обратно в купето. Докато минаваше покрай вратата, Хари видя, че момичето решително е потънало в разговор с приятелката си Мариета, която си беше сложила много дебел слой грим, но пак не бе прикрила докрай странното съзвездие от пъпки, осеяли и сега лицето й. Хари се подсмихна леко и продължи нататък.

Още при вратата на трето купе видяха, че не са единствените, които Слъгхорн е поканил, макар че — ако се съдеше по радушния прием, който учителят им оказа — Хари очевидно бе най-желаният му гост.

— Хари, момчето ми! — възкликна Слъгхорн и скочи на крака, така че увисналото му, покрито с кадифе шкембе сякаш изпълни цялото свободно пространство в купето. Лъскавото му голо теме и огромните сребристи мустаци проблясваха на слънцето точно толкова ярко, както и златните копчета на жилетката му. — Радвам се да те видя, радвам се да те видя! А ти сигурно си господин Лонгботъм!

Невил кимна, изглеждаше уплашен. След като Слъгхорн ги покани с ръка, двамата седнаха един срещу друг на единствените две свободни места най-близо до вратата. Хари огледа другите поканени. Видя един слидеринец от техния курс — високо мургаво момче с издадени скули и дръпнати очи, двама седмокурсници, които не познаваше, и Джини, сгушена в ъгъла до Слъгхорн — изражението й издаваше недоумение защо се е озовала тук.

— Е, познавате ли всички? — попита Слъгхорн новодошлите. — Блейз Забини е във вашия курс, разбира се…

Забини не показа с нищо, че ги познава или поздравява, а Хари и Невил му отговориха със същото — грифиндорци и слидеринци си се мразеха поначало.

— Това тук е Кормак Маклагън, може би сте се срещали… Не?

Маклагън, едро момче с остра къса коса, вдигна ръка и Хари и Невил му кимнаха.

— А това е Маркъс Белби, не знам дали…

Белби, слаб и развълнуван, им се усмихна измъчено.

— А тази очарователна млада дама твърди, че ви познава! — завърши Слъгхорн.