Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Не се и съмнявам — отсъди примирен господин Уизли. — Е, разбра ли?

— Той отиде в „Боргин и Бъркс“ — продължи Хари — и започна да нагрубява собственика, Боргин, и да го притиска да му поправи нещо. Освен това каза, че искал да му запази нещо. От думите му излезе, че е същото като онова, което трябва да се поправи. Сякаш са чифт. И… — Хари си пое въздух. — Има и друго. Видяхме как Малфой подскача едва ли не до небето, когато Мадам Молкин посегна да го докосне по лявата ръка. Според мен е белязан с Черния знак. Мисля, че е станал смъртожаден на мястото на баща си.

Господин Уизли изглеждаше стъписан. След малко каза:

— Съмнявам се, Хари, че Ти-знаеш-кой ще разреши на едно шестнайсетгодишно…

— Нима някой наистина знае какво ще направи Ти-знаеш-кой? — попита разгневен Хари. — Извинявайте, господин Уизли, но дали не си струва да проверите? Щом Малфой настоява нещо да му се поправи и се налага да заплашва Боргин, за да му свърши работа, може би става дума за нещо опасно, свързано с Тъмните сили, нали?

— Да ти призная, Хари, съмнявам се — проточи мъжът. — Когато задържахме Луциус Малфой, направихме обиск в къщата му. Иззехме всичко, което би могло да бъде опасно.

— Вероятно сте пропуснали нещо — упорито отсече Хари.

— Е, възможно е — отвърна господин Уизли, но момчето усети, че се съгласява колкото да го остави на мира.

Зад тях се чу свирка, почти всички се бяха качили на влака и вратите вече се затваряха.

— Върви! — каза господин Уизли, а госпожа Уизли се провикна:

— Побързай, Хари!

Той се затича към влака, а господин и госпожа Уизли му помогнаха да качи куфара.

— Е, миличък, ще ни дойдеш на гости за Коледа, вече сме уточнили всичко с Дъмбълдор, ще се видим много скоро — каза госпожа Уизли през прозореца, след като Хари затръшна вратата и влакът потегли. — Грижи се за себе си, чу ли… — Експресът започна да набира скорост. — Дръж се добре и… — Тя вече тичаше след композицията. — … и се пази!

Хари махаше на господин и госпожа Уизли, докато влакът зави и те се скриха от погледа му, после се обърна и затърси с очи другите. Предположи, че Рон и Хърмаяни не могат да мръднат от вагона на префектите, но малко по-нататък в коридора зърна Джини, която си бъбреше с приятелки. Хари тръгна към нея, мъкнейки куфара.

Докато се приближаваше, всички го зяпаха най-безочливо. Дори долепваха лица до стъклата на купетата, за да го видят по-добре. Заради слуховете за „Избрания“ в „Пророчески вести“ той очакваше да го зяпат и да се кокорят срещу него още повече, но никак не му беше приятно да се чувства като на ярко осветена сцена. Потупа Джини по рамото.

— Хайде да потърсим купе.

— Не мога, Хари, имам среща с Дийн — отвърна бодро тя. — Ще се видим по-късно.

— Добре.

Усети леко раздразнение, докато Джини се отдалечаваше с дългата червена коса, танцуваща по гърба й. През лятото беше свикнал да е близо до него и почти беше забравил, че в училище тя рядко се задържа при тях с Рон и Хърмаяни. Примига и се огледа: беше обкръжен от прехласнати момичета.

— Здравей, Хари! — каза някъде отзад познат глас.

— Невил! — отвърна той с облекчение, след като се обърна и видя кръглоликото момче, което си проправяше път към него.

— Здрасти, Хари! — поздрави го и момиче с дълга коса и големи очи с отнесен поглед, което вървеше точно след Невил.

— Здравей, Луна, как си?

— Благодаря, много добре — отвърна тя.

Стискаше до гърдите си списание, чиято корица с големи букви оповестяваше, че вътре имало безплатен незримоглед.

— Значи „Дрънкало“ върви добре, а? — попита Хари, който изпитваше известни нежни чувства към списанието — нали предишната година бе дал ексклузивно интервю за него.

— О, да, тиражът скочи доста — щастливо се похвали Луна.

— Хайде да си намерим места — подкани Хари и тримата тръгнаха по коридорите на влака през пълчищата ученици, които ги гледаха мълчаливо.

Накрая откриха празно купе и Хари с облекчение побърза да влезе вътре.

— Зяпат дори и нас двамата — учуди се Невил, — защото сме с теб.

— Зяпат ви, защото и вие бяхте в министерството — поправи го Хари, докато качваше куфара на поставката за багажа. — Сигурно си видял, че в „Пророчески вести“ почти не пишат за друго, освен за малкото ни приключение там.

— Да, мислех, че баба ще се ядоса заради цялата тази шумотевица — обясни Невил, — а тя, моля ти се, се радва. Разправя, че най-сетне съм бил започнал да се държа като истински син на баща си. Купи ми нова магическа пръчка, виж!