Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Де да можехме да чуем какво си говорят! — каза Хърмаяни.

— Разбира се, че можем! — възкликна развълнуван Рон. — Чакайте малко… ох, ужас!…

Изпусна две-три от кутиите, които още стискаше, докато търсеше нещо в най-голямата.

— Разтегателни уши, ето!

— Фантастично! — рече Хърмаяни, а Рон се зае да размотава дългите върви с телесен цвят и да ги пуска под вратата. — Ох, дано не й е направена магия за непробиваемост…

— Не й е направена! — триумфално оповести Рон. — Чуйте!

Те събраха глави и заслушаха напрегнато, а от края на вървите като по включено радио се чу високият ясен глас на Малфой.

— Знаете ли как да го поправите?

— Може би — отвърна Боргин с тон, от който пролича, че не иска да се забърква. — Но първо трябва да го видя. Защо не го донесете в магазина?

— Не мога — рече Малфой. — Трябва да си остане там. Вие само ми кажете какво да правя.

Хари видя как Боргин притеснено прокарва език по устните си.

— Без да съм го видял, мога да кажа, че ще бъде много трудно, дори невъзможно. Не искам да обещавам нищо.

— Така ли! — възкликна Малфой и само от гласа му Хари разбра, че той се хили злобно. — Това тук вероятно ще ви вдъхне повече увереност.

Драко се доближи към Боргин и шкафът го скри от погледите на тримата подслушвачи. Те също се преместиха, но видяха само Боргин, който изглеждаше много уплашен.

— Само да кажете на някого, ще последва възмездие! — закани се Малфой. — Познавате ли Фенрир 5 5 Фенрир — в скандинавската митология огромният вълк, син на Локи, който според преданието трябва да погълне върховния бог Один, а след това и слънцето. — Б.пр. Грейбек 6 6 От „grey“ — „сив“, и „back“ — „гръб“ (англ.). — Б.пр. ? Той е приятел на семейството, от време на време ще наминава, за да провери дали работите по въпроса.

— Няма нужда…

— Това ще реша аз — отсече Малфой. — Е, тръгвам. И не забравяйте да ми запазите това, ще ми потрябва.

— Защо да не го вземете сега?

— Не, разбира се, че не мога да го взема, дребно глупаво човече, как ще го пренеса по улицата? Просто не го продавайте.

— Разбира се, че няма… уважаеми господине.

Боргин се поклони ниско, както Хари навремето го беше видял да се кланя на Луциус Малфой.

— Нито дума никому, Боргин, включително на майка ми.

— Ама естествено, естествено — прошепна Боргин и отново се поклони.

След миг звънчето над вратата издрънча силно и Малфой наперено излезе от магазина, изглеждаше много доволен от себе си. Мина толкова близо до Хари, Рон и Хърмаяни, че те усетиха как мантията отново се надипля около коленете им. В магазина Боргин стоеше като попарен, мазнишката му усмивка беше изчезнала и изглеждаше разтревожен.

— За какво говореха? — прошепна Рон, както намотаваше разтегателните уши.

— Не знам — отвърна Хари, който трескаво обмисляше. — Иска да му поправят нещо… и да му запазят нещо от стоката… видяхте ли какво посочи, когато каза „това“?

— Не, беше зад шкафа…

— Вие двамата стойте тук — пошушна Хърмаяни.

— Ама какво…

Тя обаче вече се бе навела и беше излязла изпод мантията. Погледна си косата в стъклото и с вирната брадичка влезе в магазина, при което звънчето отново издрънча. Рон и този път припряно навря разтегателните уши под вратата и подаде една от вървите на Хари.

— Здравейте, ужасна сутрин, а? — каза бодро Хърмаяни на Боргин, който не отговори, само я изгледа мнително. Като си тананикаше весело, тя тръгна между всевъзможните предмети. — Тази огърлица продава ли се? — попита момичето, като спря пред една от витринките.

— Ако имате хиляда и петстотин галеона — отговори ледено Боргин.

— О… хм… нямам чак толкова много — рече Хърмаяни и продължи нататък. — А този… този прелестен череп?

— Шестнайсет галеона.

— Значи се продава? Не е запазен, така ли?

Боргин я погледна с присвити очи. Хари изпита гадното усещане, че собственикът знае какво точно цели Хърмаяни. Тя явно също го долови, защото най-неочаквано заряза всякаква предпазливост.

— Работата е там, че… хм… момчето, което току-що беше тук, Драко Малфой де, той ми е приятел… Смятам да му купя подарък за рождения ден и ако си е запазил нещо, в никакъв случай не искам да му взимам същото…

По мнението на Хари версията звучеше като съшита с бели конци и Боргин очевидно си помисли същото.

— Вън! — кресна той. — Махай се оттук!

Хърмаяни не чака да я подканят втори път и следвана по петите от собственика, забърза към изхода. Звънчето издрънча отново, Боргин затръшна вратата и обърна табелата на „Затворено“.