Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Ние с Бил почти ррешихме шаферрките да бъдат само две — Джини и Габрриел, толкова са сладки една до друга. Възнамеррявам да ги облека в бледозлатисто… розовото ще стои ужжасно на Джини с тази нейна коса…

— О, Хари! — възкликна на висок глас госпожа Уизли и прекъсна монолога на Фльор. — Чудесно, тъкмо исках да ти разкажа какви ще са мерките за сигурност за пътуването до „Хогуортс“ утре. Отново ще ни пратят коли от министерството, на гарата ще ни чакат аврори…

— Тонкс там ли ще бъде? — попита Хари и подаде куидичните си неща.

— Не, едва ли, доколкото разбрах от Артър, пратили са я другаде.

— Много се е занемаррила тази Тонкс — отсъди Фльор, докато се взираше в собственото си изумително отражение на обърната чаена лъжичка. — Голяма гррешка, мен ако…

— Да, благодаря ти — отново я прекъсна кисело госпожа Уизли. — Приготви си багажа, Хари, искам до довечера да си си прибрал нещата в куфара, не ми се ще както обикновено да се суетим до последната минута.

И наистина заминаването им на другата сутрин премина по-гладко от обикновено. Когато автомобилите на министерството спряха плавно пред „Хралупата“, всички вече ги чакаха с приготвен багаж, с котарака на Хърмаяни Крукшанкс, затворен в пътния кош, и с Хедуиг, Пигуиджин, совата на Рон, и Арнолд — новия пухкавел мъник на Джини, — прибрани по кафезите.

— Au revoir 7 7 Довиждане (фр.) — Б.пр. , ’Арри — пожела гърлено Фльор и го целуна на тръгване.

Рон също се устреми обнадежден към нея, но Джини му подложи крак, той падна и се просна в прахта в нозете на Фльор. Вбесен, почервенял до мораво и целият прашен, той забърза към автомобила, без дори да каже „довиждане“.

На гара Кингс Крос ги чакаше не веселият Хагрид, а двама свъсени брадати аврори в черни мъгълски костюми, които, още щом автомобилите спряха, се завтекоха към групичката, застанаха от двете й страни и без да казват и дума, я подкараха към гарата.

— Бързо, бързо през бариерата — заподканя госпожа Уизли, която бе доста стресната от тази сурова опитност. — Нека Хари мине пръв заедно с…

Тя погледна изчаквателно към единия аврор, който кимна отсечено, сграбчи Хари над лакътя и се опита да го поведе към бариерата между девети и десети перон.

— Мога да ходя, благодаря — подразни се момчето и изтръгна ръката си от хватката на аврора.

Без да обръща внимание на мълчаливия си спътник, затика количката с багажа право към плътната бариера и след миг се озова на перон Девет и три четвърти, където яркочервеният локомотив на експрес „Хогуортс“ вече бълваше пара над гъмжилото.

След няколко секунди при него вече бяха и Хърмаяни, и семейство Уизли. Без да изчаква свъсения аврор, за да се допита до него, Хари махна на Рон и Хърмаяни да минат тримата по перона и да потърсят празно купе.

— Не можем, Хари — погледна го Хърмаяни извинително. — Ние с Рон първо трябва да се отбием във вагона на префектите и да подежурим малко из коридорите.

— А, да, забравих!

— Хайде, всички, качвайте се, влакът потегля само след няколко минути — заподканя госпожа Уизли, след като си погледна часовника. — Е, Рон, успешен срок…

— Господин Уизли, може ли набързо да ви кажа нещо? — попита Хари, който току-що импулсивно беше взел това решение.

— Ама разбира се! — възкликна мъжът, който се поизненада, но се отдръпна заедно с Хари, за да не ги чуват останалите.

Хари беше мислил дълго и бе стигнал до заключението, че ако изобщо ще казва на някого, това трябва да е господин Уизли — първо, защото той работеше в министерството и имаше най-голяма възможност да проучи нещата, и второ, защото според него почти не съществуваше опасност господин Уизли да се ядоса и да избухне.

Докато двамата се отдалечаваха, Хари забеляза, че госпожа Уизли и свъсеният аврор им хвърлят подозрителни погледи.

— Когато бяхме на „Диагон-али“… — подхвана Хари, но господин Уизли го спря с гримаса.

— Дали сега ще науча къде изчезнахте тримата с Рон и Хърмаяни, когато трябваше да бъдете в задната стаичка в магазина на Фред и Джордж?

— Ама вие откъде…

— Много те моля, Хари! Разговаряш с човека, който е отгледал Фред и Джордж…

— Ъъъ… да, добре де, не бяхме в задната стаичка.

— Да чуем тогава най-лошото.

— Проследихме Драко Малфой. С мантията невидимка.

— Имахте ли причина да го правите, или беше просто някаква приумица?

— Реших, че Малфой е намислил нещо — обясни Хари, без да обръща внимание на изражението на господин Уизли, нещо средно между отчаяние и развеселеност. — Беше се изплъзнал на майка си и исках да разбера защо.