Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Наистина нямаме много време — напомни тя. — Затова само ще поразгледаме и обратно в автомобила. Сигурно вече сме близо, това тук е номер деветдесет и две… деветдесет и четири…

— Ау! — ахна Рон и спря като закован.

На фона на мрачните, облепени с плакати витрини на магазините наоколо витрините на Фред и Джордж изпъкваха като ярки фойерверки. Случайните минувачи се извръщаха през рамо, за да ги видят отново, а неколцина бяха толкова смаяни, че бяха спрели и не можеха да откъснат очи. Витрината вляво беше запълнена с какви ли не зашеметяващи нещица, които се въртяха, пукаха, святкаха, подскачаха и пищяха — само докато ги гледаше, очите на Хари се насълзиха. На дясната витрина пък беше залепен огромен плакат, и той морав като плакатите на министерството, на него обаче пишеше с крещящи жълти букви:

Хари се разсмя. Чу до себе си нещо като слаб стон, обърна се и видя, че госпожа Уизли се е втренчила като онемяла в плаката. Устните й мърдаха и изричаха безмълвно „У-НЕ-ООО“.

— Ще ги убият, докато спят! — прошепна тя.

— Не, няма! — отсече Рон, който се кикотеше като Хари. — Супер е!

Двете момчета първи влязоха в магазинчето. Вътре беше пълно с купувачи, Хари не можеше да се добере до рафтовете. Започна да разглежда кашоните, струпани на купчина чак до тавана. Имаше „Кутийки с лъготийки“, които близнаците бяха усъвършенствали през своята последна, недовършена година в „Хогуортс“, направи му впечатление, че най-много се харчат дражетата „Кръв от нослето“, от които беше останал само един смачкан кашон. Имаше поставки с наслагани по тях магически пръчки за забавление — ако човек замахнеше с най-евтините, те се превръщаха в гумени пиленца или в чифт гащи, а най-скъпите те удряха изневиделица по главата или врата. Виждаха се и кутии с три модела пачи пера — самозареждащи се, самопоправящи се и остроумни. В гъмжилото се отвори малко местенце и Хари се промуши при щанда, където цял орляк прехласнати десетинагодишни хлапетии гледаха мъничко дървено човече, което се качваше по стълбите на съвсем истинска бесилка. И човечето, и бесилката бяха сложени върху кутийка, на която пишеше „Палач за многократна употреба — омагьосай го, докато не ти е клъцнал главата!“

— „Патентовани заклинания за сбъднати блянове“…

Хърмаяни беше успяла да се провре при голямата витрина недалеч от щанда и четеше упътване на дъното на една кутия, а върху капака имаше шарена картинка на красиво момче и прехласнато момиче на палубата на пиратски кораб.

— „Едно просто заклинание, и вие ще се озовете в първокачествен, изключително реалистичен половинчасов сбъднат блян, който лесно се вмества в обичайния учебен час и изобщо не може да бъде засечен (понякога обаче се наблюдават странични ефекти като отнесеност и дърдорене на глупости в лека степен). Да не се продава на лица под 16 години.“ Знаеш ли — обърна се Хърмаяни към Хари, — това наистина е изключителна магия!

— За тези думи, Хърмаяни, получаваш една безплатна бройка — заяви глас някъде отзад. Пред тях застана грейналият в усмивка Фред, облечен в цикламена мантия, удивително несъвместима с огнената му коса. — Как си, Хари? — Двамата се ръкуваха. — И какво е станало с окото ти, Хърмаяни?

— Какво, какво, вашият телескоп побойник… — отговори тя натъжена.

— О, майко мила, съвсем го бях забравил! — възкликна Фред. — Дръж…

Извади от джоба си тубичка и й я връчи, тя махна предпазливо капачето и видя вътре гъсто жълто мазило.

— Слагаш си малко и до един час от синината няма и помен — обясни Фред. — Наложи се да намерим добър унищожител на синини, нали проверяваме повечето си изобретения върху самите себе си.

Хърмаяни изглеждаше притеснена.

— Безопасно е, нали?

— Разбира се — увери я той. — Ела, Хари, ще те разведа.

Хари остави Хърмаяни да лекува с мазилото насиненото си око и тръгна след Фред към дъното на магазина, където видя щанд за фокуси с карти и въженца.

— Мъгълски магийки! — обясни щастлив Фред, като ги посочи. — За странни птици като татко, които си падат по разни мъгълски измишльотини. Не печелим много от тях, но иначе се купуват, хората ги смятат за страхотно нововъведение… А, ето го и Джордж!

Близнакът на Фред силно стисна ръката на Хари.

— Развеждаш ли го? Ела отзад, Хари, точно там са големите пари… Само да си посмял да задигнеш нещо, ще ми платиш не само с галеони! — предупреди той един малчуган, който побърза да дръпне ръка от тубичка с етикет „Черни знаци за ядене… Разболяват наред!“.