Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Чудесно — усмихна се и Хари, докато разтриваше ребрата си. — Не очаквахме, че „подсилената охрана“ си ти!

— Знам, знам… точно като в доброто старо време, нали? От министерството напираха да ти пратят цяла тумба аврори, ама Дъмбълдор каза, че и аз мога да се справя — похвали се гордо Хагрид, като се изпъчи и пъхна палци в джобовете си. — Ами да тръгваме… първо вие, Моли, Артър…

Откакто помнеше „Продънения котел“, Хари за пръв път го виждаше съвсем пуст. От старите си познайници видя само Том, беззъбия съсухрен гостилничар. Когато влязоха, той ги погледна обнадежден, но още преди да проговори, Хагрид заяви важно-важно:

— Днес само минавам, Том, разбираш, нали? По дела на „Хогуортс“.

Том кимна мрачно и отново се зае да бърше чашите, а новодошлите минаха през пивницата и излязоха в мразовития малък заден двор, където стояха кофите за боклук. Хагрид вдигна розовия си чадър и почука по една от тухлите върху стената, която се отвори на мига и образува свод към криволичеща калдъръмена улица. Те излязоха на нея и спряха да се огледат.

„Диагон-али“ сякаш не беше същата. Пъстрите бляскави витрини с книги със заклинания, със съставки за отвари и котли не се виждаха, скрити зад големи мрачни морави плакати, които Министерството на магията беше накачило навсякъде. На повечето с едър шрифт бяха изписани съвети за безопасност от брошурите, които министерството беше разпратило през лятото, по други обаче мърдаха черно-бели снимки на смъртожадни, за които се знаеше, че са на свобода. От най-близката аптека злобно се хилеше Белатрикс Лестранж. Някои витрини, включително на сладоледената къща на Флориан Фортескю, бяха заковани с дъски. Междувременно по улицата се бяха появили доста окаяни на вид сергии. Най-близката, която беше опъната пред „Флориш и Блотс“ под мръсен навес на ивици, беше с мукавена табела с надпис:

Дребен опърпан магьосник размахваше пред минувачите дрънчащи верижки с различни символи по тях.

— Една за малкото ви момиченце, уважаема госпожо? — провикна се той към госпожа Уизли и се ухили на Джини. — За да пази хубавото му вратле!

— Само да бях на работа… — рече господин Уизли и гневно изгледа продавача на амулети.

— Да, но сега недей да арестуваш никого, скъпи, бързаме — предупреди госпожа Уизли и притеснено погледна списъка. — Според мен първо не е зле да отидем при Мадам Молкин, на Хърмаяни й трябва нов комплект официални мантии, а на Рон му се виждат глезените под училищните мантии. Сигурно и ти, Хари, ще си купиш нови, доста си пораснал… Хайде, тръгвайте…

— Няма смисъл, Моли, да ходим всички в магазина на Мадам Молкин — спря я мъжът й. — Нека те тримата отидат заедно с Хагрид, а ние с теб ще отскочим до „Флориш и Блотс“ да купим учебниците.

— Знам ли — завайка се разтревожена госпожа Уизли, явно бързаше да приключи с покупките, но и не искаше да се делят. — Ти какво мислиш, Хагрид?

— Не бой се, Моли, щом са с мен, ’сичко ще е наред — взе да я успокоява той и махна с длан колкото капак на боклукчийска кофа.

Госпожа Уизли очевидно не беше докрай убедена, но склони да се разделят и забърза заедно с мъжа си и с Джини към „Флориш и Блотс“ а Хари, Рон, Хърмаяни и Хагрид се отправиха към магазина на Мадам Молкин.

Хари забеляза, че мнозина от хората, които ги подминават, също изглеждат притеснени и разтревожени като госпожа Уизли и никой не спира да побъбри — купувачите се придвижваха на плътни групи и бързаха да си свършат работата. Явно никой не беше дошъл да пазарува сам.

— Вътре ще ни стане тясно, ако се наблъскаме ’сички — каза Хагрид, след като спря пред магазина на Мадам Молкин и се наведе да надзърне през витрината. — Аз ще стоя на пост отвънка, чухте ли?

Така Хари, Рон и Хърмаяни влязоха заедно в малкото магазинче. Отпърво им се стори, че вътре няма никой, но веднага щом вратата се затвори след тях, чуха познат глас, който идваше иззад стойката с официални мантии на зелени и сини звездички.

— Ако случайно не си забелязала, майко, вече не съм дете. Мога да си пазарувам и сам .

Чу се нещо като цъкане, после друг глас, който Хари разпозна като гласа на Мадам Молкин, каза:

— Майка ти, скъпи, е напълно права, тук не става въпрос дали си дете, вече никой от нас не бива да се придвижва сам.

— Внимавайте с тая карфица!

Иззад рафта се появи бледолик тийнейджър с остри черти и белезникаворуса коса, облечен в красива тъмнозелена мантия: по подгъва и маншетите проблясваха карфици. Той отиде при огледалото и се огледа — мина известно време, докато види отразени зад рамото му Хари, Рон и Хърмаяни. Светлосивите му очи се присвиха.