Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Ако се чудиш, мамо, каква е тази миризма, току-що влезе мътнород — оповести Драко Малфой.

— Не мисля, че има нужда от такива изрази — намеси се Мадам Молкин, която излезе иззад стойката с шивашки метър и магическа пръчка в ръце. — И не искам в магазина си пръчки! — побърза да добави тя, като видя, че Хари и Рон са насочили към Малфой своите пръчки.

Хърмаяни, която беше застанала малко зад тях, прошепна:

— Не, недейте, наистина, не си заслужава…

— Да бе, като че ли ви стиска да правите магии извън училище! — изхили се Малфой. — Кой ти е насинил окото, Грейнджър? Искам да му пратя цветя.

— Престанете! — скара се Мадам Молкин, като погледна през рамо, търсейки подкрепа. — Госпожо… моля ви…

Иззад стойката с дрехите бавно се появи Нарциса Малфой.

— Махнете тези пръчки — каза тя студено на Хари и Рон. — Ако отново нападнете сина ми, ще имам грижата това да е последното, което сте направили през живота си.

— Виж ти! — възкликна Хари, пристъпи напред и се взря в гладкото лице с нагло изражение, което — макар и много по-бледо — доста приличаше на лицето на нейната сестра. Сега той беше на ръст колкото Нарциса Малфой. — Ще идете да повикате няколко от приятелите си смъртожадни, за да ни избият ли?

Мадам Молкин изпищя и се хвана за сърцето.

— Наистина, не бива да отправяте такива обвинения… опасно е да говорите така… много ви моля, пръчките долу.

Но Хари не свали своята. Нарциса Малфой се усмихна неприятно.

— Виждам, Хари Потър, че живееш с измамно чувство за сигурност само защото си любимец на Дъмбълдор. Но Дъмбълдор няма да бъде вечно край теб, за да те пази.

Хари огледа с насмешка целия магазин.

— Ами… вижте… Дъмбълдор го няма! Защо тогава не опитате? Може би ще успеят да намерят в Азкабан двойна килия за вас и за онзи нещастник, вашия съпруг?

Малфой ядосано тръгна към него, но се препъна в мантията, която му беше прекалено дълга. Рон се изсмя гръмко.

— Как смееш да говориш така на майка ми, Потър! — изръмжа Малфой.

— Спокойно, Драко! — намеси се Нарциса и го хвана с тънките си бели пръсти за рамото, за да го спре. — Очаквам Потър да се събере със скъпия си Сириус, преди аз да отида при Луциус.

Хари вдигна пръчката по-високо.

— Хари, недей! — простена Хърмаяни, сграбчи го за ръката и се опита да я свали. — Мисли… не го прави… ще си имаш големи неприятности…

Мадам Молкин се разтрепери, после обаче явно реши да се държи сякаш не се случва нищо с надеждата наистина да не се случи. Наведе се към Малфой, който още гледаше Хари на кръв.

— Според мен, миличък, трябва да скъсим малко левия ръкав, разреши само да…

— Ау! — ревна той и я удари през дланта да я отблъсне. — Гледай, жено, къде бодеш с тия карфици! Мамо… не ги искам тия…

Изхлузи през главата си мантията и я метна на пода в краката на Мадам Молкин.

— Прав си, Драко — изсъска Нарциса и презрително изгледа Хърмаяни, — сега вече знам каква паплач пазарува тук… дай да вървим в „Туилфит и Татинг“.

И при тези думи двамата изхвърчаха от магазина, като Малфой се постара да изблъска с все сила Рон от пътя си.

— Е, какво пък! — каза Мадам Молкин, като вдигна с рязко движение падналата мантия и прокара по нея върха на магическата си пръчка като с прахосмукачка — да изчисти прахта.

Беше разстроена през цялото време, докато Рон и Хари пробваха новите мантии, опита се да продаде на Хърмаяни официална мантия за момче, а не за момиче, и когато накрая ги изпрати с поклон, изглеждаше доволна, че вижда гърбовете им.

— ’Сичко ли ’зехте? — бодро попита Хагрид.

— Почти — отвърна Хари. — Видя ли Нарциса Малфой и синчето й?

— Да — потвърди нехайно Хагрид. — Ама те няма да посмеят да създават неприятности насред „Диагон-али“, хич не им се притеснявай, Хари.

Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, но преди да са успели да разсеят заблуждението на Хагрид, се появиха господин и госпожа Уизли заедно с Джини, натоварени с тежки пакети с учебници.

— Добре ли сте всички? — попита госпожа Уизли. — Купихте ли мантии? Хайде тогава, на път за Фред и Джордж ще се отбием в аптеката и в търговския център за сови „Айлопс“… Вървете плътно един до друг, чухте ли!

Хари и Рон не взеха от аптеката никакви съставки, защото смятаха, че занапред няма да учат отвари, но в търговския център „Айлопс“ купиха големи кутии с ядки за Хедуиг и Пигуиджин. После тръгнаха нататък по улицата, за да намерят „Магийки шегобийки на братя Уизли“ — магазинчето на Фред и Джордж, а госпожа Уизли през няколко минути си поглеждаше часовника.