Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Какво искате? — директно го прекъсна Хари.

Министърът се подразни, но както и преди, побърза да промени изражението си, уж го разбира и му съчувства.

— Ти, естествено, си сломен — рече той. — Знам, че беше много близък с Дъмбълдор. Според мен ти беше най-любимият от всичките му ученици. Връзката между вас двамата…

— Какво искате? — повтори Хари и спря.

Скримджър също спря, подпря се на бастуна и се взря в него, но вече със злоба върху лицето.

— Говори се, че си бил заедно с Дъмбълдор вечерта преди да умре, когато той е напуснал училището.

— Кой говори? — попита Хари.

— След като Дъмбълдор е загинал, някой е вцепенил на върха на кулата един от смъртожадните. Там горе е имало две метли. В министерството знаем, Хари, колко правят две и две.

— Радвам се да го чуя — отвърна той. — Моя работа си е къде съм ходил с Дъмбълдор и какво сме правили. Той не искаше да се разгласява.

— Такава вярност е достойна за възхищение, разбира се — отбеляза министърът, който явно едва сдържаше раздразнението си, — но Дъмбълдор си отиде, Хари. Отиде си.

— Той ще си отиде от училището само когато никой тук вече не му е верен — усмихна се неволно Хари.

— Скъпо момче… дори Дъмбълдор не може да се върне от…

— Не съм казвал, че може. Вие няма да разберете. Но нямам какво да ви казвам.

Скримджър се поколеба, после допълни с тон, който очевидно би трябвало да изразява съпричастност.

— Министерството може да ти предложи всякаква защита, Хари. С удоволствие ще предоставя на твое разположение двама аврори…

Хари се засмя.

— Волдемор иска да ме убие и аврорите няма да го спрат. Признателен съм ви за предложението, но не, благодаря.

— И така — продължи министърът вече с леден глас, — молбата, която отправих към теб по Коледа…

— Каква молба? А, да… да кажа на света каква страхотна работа вършите в замяна на…

— За да повдигнем духа на всички! — тросна се Скримджър.

Хари го гледа известно време.

— Пуснахте ли на свобода Стан Шънпайк?

Министърът се изчерви до гадно мораво и в лицето много заприлича на вуйчо Върнън.

— Виждам, че…

— Че съм верен до гроб на Дъмбълдор — довърши Хари. — Точно така.

Скримджър го гледа още малко, после се обърна и без дума повече закуцука нататък. Хари забеляза, че Пърси и останалите от делегацията на министерството го чакат, като хвърлят притеснени погледи на ридаещия Хагрид и Гроп, които не се бяха помръднали от местата си. Рон и Хърмаяни бързаха към Хари и подминаха Скримджър, който вървеше в обратната посока, а Хари се обърна и продължи бавно нататък, изчаквайки двамата му приятели да го настигнат, и накрая се събраха под сянката на бука, където бяха седели в по-щастливи времена.

— Какво искаше Скримджър? — пошушна Хърмаяни.

— Същото както по Коледа — сви рамене Хари. — Искаше да му разкажа за Дъмбълдор и да стана новото рекламно лице на министерството.

Рон очевидно се опита да се пребори със себе си, после обаче каза на висок глас на Хърмаяни:

— Виж какво, нека отида да му фрасна един на Пърси!

— Не! — отсече тя и го сграбчи за ръката.

— Ще ми олекне!

Хари се засмя. Дори Хърмаяни се подсмихна, макар че лицето й отново стана сериозно веднага щом погледна към замъка.

— Причернява ми само като си помисля, че може би няма да се върнем никога тук — пророни тя. — Как е възможно да затворят „Хогуортс“?

— Може и да не го затворят — напомни Рон. — Тук не сме в по-голяма опасност, отколкото вкъщи, нали? Сега навсякъде е едно и също. Според мен дори в „Хогуортс“ е по-безопасно, вътре има повече магьосници, които да отбраняват замъка. Ти как смяташ, Хари?

— Дори да отворят училището отново, аз няма да се върна — рече той.

Рон го зяпна, но Хърмаяни промълви тъжно:

— Знаех си, че ще го кажеш. Но какво ще правиш?

— Ще се върна у семейство Дърсли, защото волята на Дъмбълдор беше такава — отговори Хари. — Но гостуването ми ще трае кратко, после ще се махна оттам завинаги.

— А къде ще отидеш, щом не смяташ да се връщаш в училището?

— Мислех да отскоча до Годрикс Холоу — пророни Хари. Беше му хрумнало още в нощта, когато бе загинал Дъмбълдор. — За мен всичко е започнало оттам. Просто ми се струва, че трябва да отида в селото. Ще посетя и гробовете на мама и татко, отдавна ми се иска.

— А после какво? — попита Рон.

— После трябва да издиря останалите хоркрукси — отвърна Хари, вперил очи в бялата гробница на Дъмбълдор, която се отразяваше във водата в другия край на езерото. — Той искаше да сторя точно това, именно по тази причина ми разказа всичко за тях. Ако Дъмбълдор е бил прав — а аз съм сигурен, че е прав, — някъде по широкия свят са скрити четири хоркрукса. Длъжен съм да ги намеря и да ги унищожа, накрая ще посегна и към седмото парче от душата на Волдемор, което е още в тялото му — именно аз ще го убия. А ако междувременно срещна някъде Сивиръс Снейп — добави той, — толкова по-добре за мен и толкова по-зле за него.