Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Не е чак толкова гадна — каза Хари. — Е, грозновата си е — побърза да добави той, защото Джини беше вдигнала вежди, и при тези думи тя се засмя от немай-къде.

— Е, щом мама го преглътна, ще го преглътна и аз.

— Умрял ли е някой, когото познаваме? — попита Рон Хърмаяни, която преглеждаше „Вечерни пророчества“.

Тя се свъси от престорената сериозност в гласа му.

— Не — каза укорно и сгъна вестника. — Още издирват Снейп, но засега нито следа…

— Разбира се, че не е оставил следи — кипна Хари, който се ядосваше всеки път щом заговореха по темата. — Няма да намерят Снейп, докато не намерят Волдемор, и тъй като през цялото това време все не успяват…

— Лягам си — прозина се Джини. — Не спя хубаво, откакто… е, малко сън ще ми дойде добре.

Тя целуна Хари (Рон се извърна, но така, че да го видят всички), махна на другите двама и се отправи към момичешката спалня. Веднага щом вратата се затвори след нея, Хърмаяни се наведе към Хари с възможно най-хърмаянското изражение на лицето.

— Хари, днес изрових нещо в библиотеката.

— Р. А. Б. ли? — попита той и изправи гръб.

За разлика от толкова пъти досега той не се чувстваше развълнуван, не му беше любопитно, не изгаряше от нетърпение да разбули докрай загадката, просто знаеше, че задачата да се открие истината за хоркрукса трябва да се изпълни, та да може да се придвижи още малко напред по тъмния криволичен път, разпрострял се пред него — пътя, по който двамата с Дъмбълдор бяха тръгнали заедно и по който сега трябваше да продължи сам. Някъде по широкия свят вероятно имаше още цели четири хоркрукса и всеки от тях трябваше да бъде намерен и унищожен, та да стане възможно Волдемор да бъде убит. Хари отново и отново изброяваше имената им, сякаш, като ги посочеше, те щяха да станат досегаеми за него:

— Медальонът с капачето… чашата… змията… нещо, което е принадлежало на Грифиндор или на Рейвънклоу… медальонът с капачето… чашата… змията… нещо, което е принадлежало на Грифиндор или на Рейвънклоу…

Тази мантра сякаш туптеше в ума му нощем, преди да заспи, и сънищата му бяха задръстени с чаши, медальони и тайнствени предмети, които Хари все не можеше да достигне, макар че Дъмбълдор услужливо му предлагаше въжена стълба, ала щом Хари понечеше да се качи на нея, тя се превръщаше в змии…

Сутринта след смъртта на Дъмбълдор беше показал на Хърмаяни бележката от медальона с капачето и като не се сети веднага на кого от забравените магьосници, за които е чела, принадлежат инициалите, тя се втурна да посещава библиотеката малко по-често, отколкото му трябва на човек, на когото не му дават домашни.

— Не — заяви тъжно Хърмаяни, — ровя къде ли не, Хари, но не откривам нищо… има двама доста известни магьосници с такива инициали: Розалинд Антигона Бънгс… Рупърт, по прякор Арбалета, Брукстантън… но не виждам какво общо имат те. Ако се съди от бележката, човекът, който е откраднал хоркрукса, е познавал Волдемор, а аз не откривам и най-дребното доказателство Бънгс или Арбалета да са били свързани по някакъв начин с него… не, всъщност… исках да поговорим за… хм, Снейп.

Тя изглеждаше притеснена дори докато изричаше името.

— Какво за него? — изсумтя троснато Хари и се отпусна на стола.

— Ами просто исках да ти кажа, че все пак излязох права за Нечистокръвния… — подхвана тя плахо.

— Защо започваш пак, Хърмаяни? Как според теб се чувствам сега?

— Не… не… Хари, не исках да кажа това! — побърза да го увери момичето, като се огледа да не ги подслушват. — Просто излязох права, че навремето учебникът е бил на Айлийн Принц. Тя… тя е майка на Снейп!

— На мен не ми се видя първа хубавица — намеси се и Рон.

Хърмаяни не му обърна внимание.

— Преглеждах другите стари броеве на „Пророчески вести“ и се натъкнах на кратка обява за сватбата на Айлийн Принц и някой си Тобаяс Снейп, а после и на съобщение, че „тя роди…“

— Убиец — избълва Хари.

— Ами… да — рече Хърмаяни. — И така… излязох права. Снейп очевидно се е гордеел, че е наполовина Принц. Доколкото разбрах от „Пророчески вести“, Тобаяс Снейп е бил мъгъл.

— Да, съответства — съгласи се Хари. — Той е наблягал на чистокръвните си роднини, за да не пада по-долу от Луциус Малфой и останалите… точно както Волдемор. Чистокръвна майка, баща мъгъл… срамували се от родителите си, опитвали се да вземат страха на околните с помощта на Черните изкуства, дали си внушителни нови имена — Лорд Волдемор… Нечистокръвния принц… Как е възможно Дъмбълдор да не се е усетил?