Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Дъмбълдор го няма вече — пророни господин Уизли, но госпожа Уизли не виждаше нищо друго, освен най-големия си син, и се разрида, а сълзите й се застичаха по обезобразеното лице на Бил.

— Е, не е толкова важно как изглежда… не е болка за… за умиране… но като малък беше толкова к… красив… винаги е бил много красив… а и смяташе да се жени…

— За какво говорриш? — намеси се внезапно на висок глас Фльор. — Как така е смятал да се жени?

Госпожа Уизли се сепна и вдигна мокро от сълзите лице.

— Ами… исках да кажа само, че…

— Нима мислиш, че Бил вече няма да иска да се ожени за мен? — попита настойчиво Фльор. — Мислиш, че зарради тези ухапвания няма вече да ме обича?

— Не, друго имах предвид…

— Ще ме обича, ще видиш! — отсече Фльор, като се изправи в цял ръст и отметна назад дългата си, прилична на грива сребриста коса. — Иска се нещо повече от въррколак, за да попрречи на Бил да ме обича!

— Ами да, сигурна съм в това — съгласи се госпожа Уизли, — но си мислех, че сега… след като той…

— Мислеше си, че аз няма да искам да се омъжа за него? Или може би си се надявала? — попита с разширени ноздри Фльор. — Изобщо не ме вълнува как изглежда! Аз съм достатъчно кррасива и за двамата, нали? Всички тези белези показват, че моят съпрруг е хррабър! И дай на мен! — добави тя разпалено, като изтласка встрани госпожа Уизли и грабна от ръцете й мазилото.

Госпожа Уизли се отдръпна назад при мъжа си и загледа изключително заинтригувано как Фльор промива раните на Бил. Никой не каза нищо, а Хари не смееше и да помръдне. Като всички останали чакаше взрива.

— Пралеля ни Мюриъл — подхвана след дълго мълчание госпожа Уизли — има много красива диадема… изработена от таласъми… сигурна съм, че ще успея да я убедя да ни я даде за сватбата. Тя много обича Бил, а диадемата ще изглежда страхотно в косата ти.

— Благодарря — сковано рече Фльор. — Сигуррна съм, че ще бъде пррелестно.

Хари не видя как точно е станало, но след миг двете жени вече плачеха и се прегръщаха. Направо изумен, той се запита дали светът не е полудял и се обърна към Рон, който беше не по-малко смаян от него, а Джини и Хърмаяни се спогледаха стреснато.

— Виждаш ли? — каза измъчен глас. Тонкс се беше втренчила в Лупин. — Бил е нахапан, а тя пак иска да се омъжи за него! За нея това не е важно!

— Различно е — възрази Лупин, като едва мърдаше устни — изведнъж се беше стегнал. — Бил няма да бъде върколак като върколаците. Случаите са напълно…

— Но за мен също не е важно, наистина! — възкликна Тонкс, като сграбчи Лупин отпред за мантията и го разтресе. — Казвала съм ти хиляди пъти…

В този миг Хари проумя какво са означавали Покровителят на младата жена и мишата й коса, защо когато беше чула слуховете, че Грейбек е нападнал някого, тя бе дотичала при Дъмбълдор — Тонкс не се беше влюбила в Сириус…

— Аз също съм ти казвал хиляди пъти — рече Лупин, без да я поглежда в очите, забил поглед в земята, — че съм прекалено стар за теб, прекалено беден… прекалено опасен…

— А аз все ти повтарях, Ремус, че това са смешни приказки — намеси се госпожа Уизли иззад рамото на Фльор, която потупа по гърба.

— Не са смешни — знаеше си своето Лупин. — Тонкс заслужава някой млад и здрав.

— Да, но тя иска теб — подсмихна се господин Уизли. — Пък и младите и здрави мъже, Ремус, невинаги остават такива — махна той тъжно към сина си, който лежеше между тях.

— Сега… не е време да го обсъждаме — каза Лупин, като избягваше погледите им и се озърташе отчаяно. — Дъмбълдор е мъртъв…

— Дъмбълдор щеше да бъде по-щастлив от всеки друг, ако знаеше, че на света има малко повече любов — отсече професор Макгонъгол точно когато вратата на болничното отделение се отвори и вътре влезе Хагрид.

Малкото от лицето му, което се виждаше между косата и брадата, беше мокро от сълзите и подпухнало, великанът ридаеше неудържимо с голяма захабена носна кърпа в ръка.

— Аз таквоз… аз го направих, професоре — задави се той. — П… пренесох го. Професор Спраут прати дечурлигата по креватите. Професор Флитуик още лежи долу, ама рече, че щял да се оправи ей сегичка, а професор Слъгхорн съобщи, че в министерството са уведомени.

— Благодаря ти, Хагрид — каза професор Макгонъгол, която веднага се беше изправила и сега се обърна да погледне насъбралите се около леглото на Бил. — Трябва да посрещна хората от министерството. — Много те моля, Хагрид, предай на ръководителите на домове — нека Слъгхорн поеме „Слидерин“ — да се явят незабавно в кабинета ми. Ще ми се да присъстваш и ти.