Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Нямаш никаква вина, Минерва — твърдо каза Лупин. — Всички се нуждаехме от помощ, радвахме се, че Снейп ще дойде всеки момент…

— Значи когато се е появил по време на битката, се е присъединил към смъртожадните? — попита Хари, защото искаше да научи и най-малката подробност за двуличието и падението на Снейп и трескаво събираше още и още причини, за да го мрази и да се закълне да му отмъсти.

— Не знам как точно стана — отвърна отчаяна професор Макгонъгол. — Всичко е толкова объркано… Дъмбълдор ни каза, че излиза за няколко часа, и помоли през това време да дежурим по коридорите на училището, за всеки случай… към нас щяха да се присъединят Ремус, Бил и Нимфадора… и ние наистина излязохме да дежурим. Всичко изглеждаше мирно и спокойно. Всички тайни проходи навън от училището бяха под наблюдение. Знаехме, че никой не може да проникне и по въздух. На всички входове в замъка бяха направени мощни заклинания. И досега не проумявам как смъртожадните са успели да влязат…

— Аз знам как — намеси се Хари и обясни накратко за изчезващия сандък и за шкафа, който върви в комплект с него, и как между тях се образува магически път. — Проникнали са през Нужната стая.

Почти против волята си той премести поглед от Рон към Хърмаяни, които изглеждаха сломени.

— Обърках всичко, Хари — призна си мрачно Рон. — Направихме каквото ни каза: проверихме Хитроумната карта, но не открихме никъде върху нея Малфой, затова решихме, че сто на сто е в Нужната стая, и тримата с Джини и Невил се качихме да го причакаме… той обаче ни се изплъзна.

— Застанахме на пост пред Нужната стая и някъде около час по-късно Малфой излезе отвътре — продължи Джини. — Беше сам, стискаше оная ужасна съсухрена ръка…

— Ръката на славата — поясни Рон. — Свети само на онзи, който я държи, нали помниш?

— И така — допълни Джини, — Малфой явно е искал да се убеди, че хоризонтът е чист, преди да пусне в замъка смъртожадните, защото веднага щом ни видя, хвърли нещо във въздуха и всичко потъна в непрогледен мрак…

— Перуански прах за внезапен мрак — уточни горчиво Рон. — От магазина на Фред и Джордж. Трябва да си поговоря с тях, за да внимават повече на кого какво продават.

— Опитахме всичко — „Лумос“, „Инсендио“… — продължи Джини. — Нищо не разсейваше мрака и единственото, което можехме да направим, беше да се опитаме да излезем опипом от коридора, а през това време чувахме как някой притичва покрай нас. Малфой обаче явно виждаше благодарение на онази ръка и ги направляваше, а ние не смеехме да приложим проклятие или заклинание от страх да не се поразим взаимно… и докато стигнем в осветен коридор, онези вече бяха офейкали.

— Добре че Рон, Джини и Невил ни срещнаха почти веднага и ни казаха какво се е случило — намеси се хрипливо и Лупин. — След броени минути открихме смъртожадните, бяха се запътили към кулата на астрономическата обсерватория. Малфой изглежда не беше очаквал, че и други стоят на пост, при всички положения запасите му от прах за внезапен мрак се бяха изчерпали. Влязохме в схватка с тях, те се пръснаха и ние ги подгонихме. Гибън, единият от смъртожадните, се отскубна и се насочи към стълбите на кулата…

— За да сложи Черния знак ли? — попита Хари.

— Така изглежда, те явно се бяха уговорили още преди да излязат от Нужната стая — каза Лупин. — Но на Гибън изглежда не му се е искало да чака сам горе Дъмбълдор, защото след малко се върна долу тичешком, включи се в битката и беше поразен от смъртоносното проклятие, с което аз току-що се бях разминал на косъм.

— И така, Рон е дежурил заедно с Джини и Невил пред Нужната стая, а ти? — попита Хари, като се обърна към Хърмаяни.

— Аз стоях на пост пред кабинета на Снейп — прошепна тя с блеснали от сълзите очи, — бяхме двете с Луна. Чакахме цяла вечност отпред и не се случи нищо… не знаехме какво става горе, Рон беше взел със себе си Хитроумната карта… вече наближаваше полунощ, когато професор Флитуик дотича долу в подземията. Крещеше нещо за смъртожадни в замъка, според мен дори не забеляза, че ние с Луна сме там… направо нахълта в кабинета на Снейп и го чухме как му вика да тръгне с него, после чухме силен трясък и Снейп изхвърча от стаята и ни видя, и… и…

— И какво? — подкани Хари.

— Бях толкова глупава, Хари! — отговори с писклив шепот Хърмаяни. — Снейп ни каза, че професор Флитуик бил припаднал и да влезем да се погрижим за него, докато той… докато той отидел да помогне в битката със смъртожадните… — Засрамена, тя скри с ръце лицето си и продължи да говори през пръсти, така че гласът й бе съвсем приглушен: — Влязохме в кабинета, за да проверим дали можем да помогнем на професор Флитуик, и го заварихме в несвяст на пода… и… о, сега е толкова очевидно, Снейп явно го беше вцепенил, а ние, Хари, не се сетихме… изобщо не се сетихме, пуснахме Снейп да ни се изплъзне!