Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Никога дотогава Хари не го беше виждал да губи самообладание и изпита чувството, че е нахълтал в нещо лично, което не е предназначено за чужди очи, затова се извърна към Рон и с мълчалив поглед потвърди думите на Джини.

— Как е умрял? — прошепна Тонкс. — Как е станало?

— Снейп го уби — отвърна Хари. — Бях там, видях го с очите си. Върнахме се на кулата на астрономическата обсерватория, защото Черния знак беше отгоре… Дъмбълдор не се чувстваше добре, нямаше сили, но според мен разбра, че това е капан, когато чухме стъпки — някой тичаше нагоре по стълбите. Направи ми магия за тяловкочанясване, не бях в състояние да сторя нищо, бях под мантията невидимка… и тогава през вратата нахълта Малфой, който го обезоръжи със заклинание…

Хърмаяни запуши устата си с длани, Рон простена. Устните на Луна затрепериха.

— Дойдоха още смъртожадни и после Снейп… Снейп го уби. Авада Кедавра.

Хари нямаше сили да продължи.

Мадам Помфри избухна в сълзи. Никой не й обърна внимание, освен Джини, която изшътка:

— Слушайте!

Старшата сестра се задави и с широко отворени очи долепи пръсти до устните си. Някъде в мрака пееше феникс така, както Хари не беше чувал никога: покъртителна жална песен, неописуемо красива. И както му се беше случвало веднъж с песента на феникса, Хари почувства, че музиката е не някъде навън, а вътре в него: това беше собствената му печал, превърната с вълшебство в песен, която огласяше парка и струеше през прозорците на замъка.

Той не знаеше колко са стояли така и са я слушали, нито защо болката им сякаш се е попритъпила, след като са чули звука на покрусата си, но явно беше минало доста време, когато накрая вратата на болничното крило се отвори и при тях влезе професор Макгонъгол. Подобно на всички останали, и по нея личаха следи от неотдавнашната битка: по лицето й имаше драскотини и мантията й беше разкъсана.

— Моли и Артър ще дойдат всеки момент — съобщи професор Макгонъгол и магията на музиката се разсея: всички трепнаха, сякаш се бяха отърсили от транс, пак се извърнаха към Бил или избърсаха очи и поклатиха глава. — Хари, какво е станало? Според Хагрид ти си бил с професор Дъмбълдор, когато той… когато се е случило. Хагрид твърди, че професор Снейп бил замесен в някакъв…

— Снейп уби Дъмбълдор — отсече Хари.

Тя го гледа известно време, сетне залитна опасно, а Мадам Помфри, която изглежда се беше поокопитила, се спусна, измагьоса от въздуха стол и сложи Макгонъгол да седне.

— Снейп — повтори едва чуто Макгонъгол и се свлече на стола. — Всички се чудехме… но той винаги… му е имал доверие… Снейп… не мога да повярвам!

— Снейп беше изключителен оклумант — напомни Лупин с груб глас, с какъвто говореше рядко. — Винаги сме го знаели.

— Но Дъмбълдор се кълнеше, че е на наша страна! — пророни Тонкс. — Винаги съм смятала, че той знае за Снейп нещо, за което ние дори не подозираме…

— Винаги е намеквал, че има железни основания да му вярва — прошепна и професор Макгонъгол, която бършеше ъгълчетата на плувналите си в сълзи очи с носна кърпа, поръбена с кант на шотландски карета. — Искам да кажа, че… при живота на Снейп… хората, разбира се, неминуемо се питаха… но Дъмбълдор ми каза недвусмислено, че Снейп е бил напълно искрен в разкаянието си… не искаше да чуе и дума срещу него!

— Интересно какво ли му е казал Снейп, за да го убеди — включи се и Тонкс.

— Аз знам — рече Хари и всички се извърнаха да го погледнат. — Снейп е съобщил на Волдемор информацията, заради която той е тръгнал да преследва майка ми и баща ми. После Снейп е обяснил на Дъмбълдор, че изобщо не е знаел какво прави, че наистина съжалява за стореното и не може да си прости, задето те са мъртви.

— И Дъмбълдор се е хванал? — възкликна недоумяващо Лупин. — Повярвал е, че Снейп съжалява за смъртта на Джеймс? Снейп мразеше Джеймс…

— Презираше и майка ми — напомни Хари, — защото е била мъгълка… наричал я е „мътнород“…

Никой не го попита откъде знае. Всички бяха потресени и ужасени и се опитваха да преглътнат чудовищната истина за случилото се.

— Аз съм виновна — завайка се ненадейно професор Макгонъгол. Изглеждаше объркана и мачкаше мократа носна кърпа. — Аз. Тази вечер пратих Филиус да доведе Снейп, да го повика да ни помогне! Ако не бях предупредила Снейп какво става, той може би никога нямаше да се присъедини към смъртожадните. Според мен едва ли е знаел, че са тук, докато Филиус не му е казал, може да не е и подозирал, че те ще се появят.