Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари не разбра, нито се вълнуваше особено какво точно означава писмото. За него беше важно само едно: това не беше хоркрукс. Дъмбълдор сам беше отслабил силите си напразно, като бе изпил онази отвара. Хари намачка пергамента в ръката си, очите му засмъдиха от парещите сълзи, а Фанг започна да вие зад гърба му.

— Ела, Хари…

— Не.

— Не може да стоиш тука, Хари… Айде, ела…

— Не.

Не искаше да се отделя от Дъмбълдор, не искаше да ходи никъде. Ръката на Хагрид върху рамото му трепереше. После друг глас каза:

— Ела, Хари.

Беше го хванала много по-малка и по-топла ръка, която го теглеше нагоре. Без дори да се замисля, той се подчини на повика. Чак когато тръгна невиждащо през множеството, усети във въздуха едва доловимото ухание на цветя и си даде сметка, че това е Джини, която го водеше обратно към замъка. Блъснаха го гласове, които той не разбираше, нощта беше раздрана от вопли, викове и вой, ала Хари и Джини продължиха нататък и тръгнаха нагоре по стъпалата за входната зала; някъде покрай Хари плаваха лица, хората се взираха в него, шепнеха недоумяващо, а докато двамата вървяха към мраморното стълбище, рубините на „Грифиндор“ блещукаха като капки кръв по пода.

— Отиваме в болничното крило — обясни Джини.

— Не съм ранен — възрази Хари.

— Така нареди Макгонъгол. Всички са там — Рон и Хърмаяни, и Лупин, всички…

В гърдите му отново се размърда страх: беше забравил за безжизнените тела, които бе оставил след себе си.

— Кой още е загинал, Джини?

— Не се притеснявай, никой от нашите.

— Но Черния знак… Малфой спомена, че се е препънал в труп…

— Препънал се е в Бил, но той си е добре, жив е.

Ала в гласа й имаше нещо, което — както Хари усети — не вещаеше добро.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна… е… малко разкъсвания, нищо повече. Нападнал го е Грейбек. Мадам Помфри каза, че… че няма вече да е същият… — Гласът на Джини трепна едва доловимо. — Всъщност още не знаем какви ще бъдат последиците… нали Грейбек си е върколак, макар че в момента не се е преобразил.

— Но другите… по земята имаше още тела.

— Невил е в болничното крило, ала според Мадам Помфри ще се възстанови напълно, професор Флитуик е бил повален и е изгубил съзнание, но и той е добре, лека-полека идва на себе си. Напира да се качи да нагледа учениците от „Рейвънклоу“. Загинал е един смъртожаден, бил е покосен от смъртоносно проклятие, каквито онзи грамаден блондин запращаше във всички посоки… Ако не беше у нас твоята отвара Феликс, Хари, сигурно до един щяхме да загинем, а така сякаш всичко ни подминаваше…

Бяха стигнали в болничното крило и след като влязоха, Хари видя, че Невил лежи на легло до вратата и явно спи. Рон, Хърмаяни, Луна, Тонкс и Лупин се бяха струпали при друго легло в дъното. Чуха, че вратата се отваря, и всички вдигнаха очи. Хърмаяни се завтече към Хари и го прегърна, Лупин също тръгна с разтревожен вид към него.

— Добре ли си, Хари?

— Нищо ми няма… как е Бил?

Никой не отговори. Хари погледна през рамото на Хърмаяни и видя върху възглавницата на Бил неузнаваемо лице, наръфано и обезобразено дотолкова, че изглеждаше гротескно. Мадам Помфри мажеше раните му с някакво зелено мазило с остра миризма. Хари си спомни, че с магическата си пръчка Снейп е изцерил с лекота раните на Малфой, нанесени от заклинанието „Сектумсемпра“.

— Не можете ли да ги излекувате с някаква магия? — попита той старшата сестра.

— На такива рани не действат заклинания — обясни Мадам Помфри. — Опитах всичко, което знам, ала за ухапване от върколак няма лек.

— Да де, но той не е нахапан по пълнолуние — напомни Рон, който така се беше вторачил в лицето на брат си, сякаш можеше да го накара само с поглед да оздравее. — Грейбек не се е преобразил на върколак, значи и Бил няма да… да стане истински…

Той несигурно погледна Лупин.

— Не, не мисля, че Бил ще бъде истински върколак — увери го той, — това обаче не означава, че няма да има някакво заразяване. Тези рани са прокълнати. Едва ли дори ще зараснат напълно и… и от сега нататък Бил може да проявява някои вълчи наклонности.

— Но Дъмбълдор навярно знае нещо, което ще подейства — продължи Рон. — Къде е той? Бил се би с тези маниаци по негова заповед, Дъмбълдор му е длъжник, не може да го остави в това състояние…

— Рон… Дъмбълдор е мъртъв — каза Джини.

— Не! — възкликна Лупин и премести див поглед от Джини към Хари, сякаш се надяваше той да я опровергае, но когато това не се случи, Лупин се свлече на стола до леглото на Бил и захлупи лице върху дланите си.