Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Нещо го удари с все сила в кръста, той падна напред и заби лице в земята, от двете му ноздри рукна кръв: още докато се претъркаляше с насочена магическа пръчка, Хари знаеше, че братът и сестрата, които бе изпреварил по прекия път, го застигат…

— Импедимента! — изкрещя той и отново се претърколи, свит до тъмната земя, проклятието му улучи един от двамата, който се препъна и се строполи в краката на другия.

Хари скочи на крака и пак се втурна след Снейп…

В този миг видя едрите очертания на Хагрид, озарен от светлината на полумесеца, който изневиделица се беше показал иззад облаците; русият смъртожаден запращаше проклятие след проклятие по пазача на дивеча, ала неимоверната сила на Хагрид заедно със загрубялата кожа, която той беше наследил от своята майка великанка, сякаш го правеха неуязвим. Снейп и Малфой обаче продължаваха да тичат, скоро щяха да минат през портата и да успеят да се магипортират…

Хари профуча покрай Хагрид и противника му, прицели се в гърба на Снейп и извика:

— Вцепени се!

Не улучи и струята червена светлина се извиси покрай главата на Снейп, който изкрещя:

— Бягай, Драко!

После се обърна: от Хари го деляха двайсетина метра. Двамата се погледнаха и едновременно вдигнаха магическите си пръчки:

— Круц…

Ала Снейп парира проклятието му, като събори възнак Хари още преди да го е изрекъл докрай. Хари се претърколи и се изправи с мъка точно когато едрият като канара смъртожаден отзад ревна:

— Инсендио!

Хари чу тътен като от взрив и над всички тях се плисна танцуваща оранжева светлина: къщата на Хагрид се беше подпалила.

— Фанг е вътре, злодей такъв! — ревна Хагрид.

— Круц… — извика Хари за втори път, като се прицели в сянката отпред, озарена от играещата светлина на пожара, но Снейп отново отби проклятието и Хари го видя да се хили злобно.

— Без непростими проклятия точно от теб, Потър! — кресна той през съсъка на пламъците, виковете на Хагрид и дивото скимтене на хванатия като в капан Фанг. — Не ти стиска и не знаеш как…

— Инкарц… — изкрещя Хари, но Снейп отклони и това заклинание едва ли не с лениво трепване на ръката.

— Отбранявай се! — изкрещя Хари. — Отбранявай се, страхлив…

— Страхливец ли ме нарече, Потър? — извика с цяло гърло Снейп. — Баща ти не смееше да ме нападне, ако не бяха четирима на един, интересно как ще наречеш него?

— Вцепе…

— Отбито отново и отново, и отново, докато не се научиш да си държиш устата и съзнанието затворени, Потър! — ухили се презрително Снейп, след като отклони поредното проклятие. — Хайде, побързай! — изкрещя той на огромния смъртожаден зад Хари. — Да се изтегляме, докато не са се изсипали онези от министерството…

— Импеди…

Но още преди Хари да е изрекъл заклинанието, го повали непоносима болка — той беше покосен на тревата, чу, че някой пищи, и беше сигурен, че ще умре, че Снейп ще го изтезава, докато издъхне или полудее…

— Не! — ревна гласът на Снейп и болката изчезна точно толкова внезапно, както се беше появила, а Хари продължи да лежи, свит на кълбо, върху тъмната трева, да стиска магическата си пръчка и да диша тежко. Някъде над него Снейп пак изкрещя: — Забрави ли какво ни е заповядано? Потър принадлежи на Черния лорд… ние не бива да го пипаме и с пръст! Хайде! Хайде!

Хари усети как земята под лицето му се разтриса: братът, сестрата и грамадният смъртожаден се бяха подчинили на нареждането и се бяха втурнали към портата. Хари нададе нечленоразделен яростен вик, в този миг му беше все едно дали ще живее или ще умре, затова се оттласна, изправи се и се олюля слепешката към Снейп — човека, когото сега мразеше точно колкото и самия Волдемор…

— Сектум…

Снейп завъртя магическата си пръчка и отби поредното проклятие; сега обаче Хари беше само на няколко крачки от него и най-сетне ясно видя лицето му: той вече не хихикаше и не се подсмихваше ехидно — бушуващите пламъци озаряваха лице, изпълнено с ярост. Хари напрегна всички сили, съсредоточи се и си помисли: „Леви…“

— Не, Потър! — изкряска Снейп.

Чу се силно ТРЯС, Хари отхвърча назад и отново падна болезнено на земята, този път обаче магическата пръчка излетя от ръката му. Чу как Хагрид крещи, Фанг виеше, а Снейп се приближи до него и го погледна отвисоко, докато той лежеше без пръчка и защита — точно както Дъмбълдор преди малко. Бледото лице на Снейп беше озарено от пламъците и по него се четеше същата ненавист, както преди да запрати проклятието по Дъмбълдор.