Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Не, Драко — възрази тихо Дъмбълдор. — Сега е важна не твоята, а моята милост.

Малфой не каза нищо. Устата му беше отворена, ръката с магическата пръчка още трепереше. На Хари му се стори, че той я е свалил по-ниско…

Но не щеш ли, нагоре по стълбите забумкаха стъпки и след миг Малфой беше изтикан от четирима души в черни мантии, които изхвърчаха на покрива на кулата. Все така скован, с немигащ вторачен поглед, Хари се взря ужасен в четиримата непознати: както личеше, смъртожадните бяха надвили в сражението долу.

Един от мъжете — буцест на вид, със странна крива усмивка — се изкиска хъхрещо.

— Дъмбълдор притиснат до стената! — оповести той и се обърна към тантуреста ниска жена — очевидно му беше сестра, — която се ухили злорадо. — Дъмбълдор е без магическа пръчка, Дъмбълдор е сам! Браво на теб, Драко, браво!

— Добър вечер, Амик 28 28 В древногръцката митология великан, син на Посейдон и на нимфата Мелия; притежава необикновена сила и предизвиква всички на юмручен бой. — Б.пр. ! — поздрави спокойно Дъмбълдор, сякаш го посрещаше за чаша чай. — Довел си и Алекто 29 29 В древногръцката митология най-жестоката от трите еринии — богини на възмездието, — дъщеря на Нощта и на Гея (Земята). — Б.пр. … колко трогателно…

Жената изхихика ядосано.

— Да не си въобразяваш, че тия шегички ще ти помогнат на смъртния одър? — подметна подигравателно тя.

— Шегички ли? Не, това са добри обноски — възрази Дъмбълдор.

— Направи го! — разпореди се непознатият най-близо до Хари, грамаден мъж със сплъстена сива коса и бакенбарди и с черна мантия на смъртожаден, която на него изглеждаше неудобно тясна.

Никога досега Хари не беше чувал такъв глас — приличаше на стържещ лай. Хари долови остра смрад на пръст, пот и безспорно на кръв, която се носеше от мъжа. Мръсните му ръце бяха с дълги жълтеникави нокти.

— Ти ли си, Фенрир? — попита Дъмбълдор.

— Аз ами, кой друг — излая непознатият. — Радваш се да ме видиш ли, Дъмбълдор?

— Не, не бих казал, че…

Фенрир Грейбек се ухили и оголи остри зъби. По брадичката му се застича кръв и той бавно и гнусно облиза устните си.

— Но ти, Дъмбълдор, знаеш, че си падам по невръстни дечица.

— Да разбирам ли, че вече нападаш не само по пълнолуние? Твърде необичайно… човешката плът ти се услажда толкова много, че вече не ти стига веднъж на месец, а?

— Именно — потвърди Грейбек. — Потресен си, нали, Дъмбълдор? Уплашен.

— Е, не мога да се преструвам, че не съм малко отвратен — призна Дъмбълдор. — Да, и наистина съм донякъде потресен, че от всички възможни хора Драко е поканил точно теб в училището, където живеят неговите приятели…

— Не съм го канил — промълви Малфой. Не гледаше към Грейбек, явно не искаше дори да се обърне към него. — Не знаех, че ще дойде и той…

— Не исках да пропусна гостуване в „Хогуортс“, Дъмбълдор — излая Грейбек. — Толкова шийки за разкъсване… крехки-крехки… — Той вдигна жълт нокът и започна да чопли предните си зъби, както се хилеше на директора. — А теб ще те излапам за десерт, Дъмбълдор…

— Не — прекъсна го остро четвъртият смъртожаден с месесто, жестоко на вид лице. — Имаме заповед. Трябва да го направи Драко. Хайде, Драко, и по-бързо!

Малфой се държеше по-нерешително отвсякога. Явно се ужаси, когато се взря в лицето на Дъмбълдор — още по-бледо и по-ниско, защото директорът се беше смъкнал още малко до стената на кулата с бойниците.

— Мен ако питаш, и бездруго е пътник! — включи се и мъжът с кривата уста под съпровода на хъхрещото хихикане на сестра си. — Вижте го, моля ви се… какво е станало с теб, Дъмби 30 30 Игра на думи: от „sumb“ — „ням“, „тъп“. — Б.пр. ?

— О, по-слаба съпротива, по-бавни рефлекси, Амик — отвърна директорът. — Накратко — старост… някой ден, ако извадиш късмет… и ти ще го доживееш…

— Какво означава това, а, какво означава? — кипна внезапно смъртожадният. — Все същият си, Дъмби, само плямпаш и не вършиш нищо, нищичко, направо не проумявам защо Черния лорд си играе да те убива! Хайде, Драко, направи го!

Точно тогава обаче отдолу пак се чу подновено боричкане и някой изкрещя:

— Препречили са стълбите… Редукто! РЕДУКТО!

Сърцето на Хари трепна радостно: значи тези четиримата не бяха сломили изцяло съпротивата, явно се бяха отскубнали от схватката, за да се качат на кулата, и бяха създали след себе си преграда…

— Хайде, Драко, побързай! — ядоса се мъжът с жестокото лице.

Ала ръката на Малфой се тресеше така, че той едва ли би могъл да се прицели.