Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Омагьосани монети — обясни Малфой, сякаш се чувстваше длъжен да говори, макар че ръката, в която държеше магическата пръчка, се тресеше. — У мен беше едната монета, у Розмерта — другата, и така можех да й пращам съобщения…

— Това не е ли тайният начин за връзка, който миналата година прилагаше групата, нарекла се Войнството на Дъмбълдор? — попита директорът.

Говореше ведро и нехайно, но Хари забеляза, че при тези думи се е смъкнал с още два-три сантиметра надолу по стената.

— Да, взех идеята от тях — призна с ехидна усмивка Малфой. — И за отрова в медовината също ми хрумна благодарение на онази мътнорода Грейнджър — чух я как обяснява в библиотеката, че Филч не разпознавал отровите…

— Много те моля, недей да употребяваш пред мен тази обидна дума — каза Дъмбълдор.

Малфой се изсмя грубиянски.

— Правите ми забележка, че казвам „мътнорода“, при положение че ей сега ще ви убия?

— Да — потвърди Дъмбълдор и Хари видя как се мъчи да се задържи прав, но краката му се плъзнаха още малко напред. — А колкото до това, че ще ме убиеш, Драко, вече разполагаше с достатъчно време. Съвсем сами сме. Едва ли дори си мечтал да ме завариш толкова беззащитен, но въпреки това не предприе нищо…

Устата на Малфой се изкриви неволно, сякаш бе вкусил нещо много горчиво.

— А за тази вечер — продължи Дъмбълдор — съм донякъде озадачен как се е получило… сигурно си знаел, че съм напуснал училището. Ами да, разбира се — отговори си той сам, — Розмерта ме видя, че заминавам, предупредила те е с вашите хитроумни монети, убеден съм…

— Точно така — потвърди Малфой. — Тя обаче каза, че сте отишли само да пийнете нещо и ще се върнете…

— Да, определено пийнах… в известен смисъл… и се върнах — пророни Дъмбълдор. — И ти реши да ми устроиш капан, така ли?

— Решихме да измагьосаме над кулата на астрономическата обсерватория Черния знак, за да ви накараме да побързате да видите кой е убит — обясни Малфой. — И вие се хванахте!

— И да, и не… — рече Дъмбълдор. — Но в такъв случай да разбирам ли, че никой не е бил убит?

— Мъртъв има — отговори Малфой, а гласът му като че ли се качи с една октава. — Един от вашите… не знам кой, беше тъмно… препънах се в трупа му… трябваше да се кача тук и да ви чакам да се върнете, но ми се изпречиха вашите от Ордена…

— Да, не се и съмнявам — каза Дъмбълдор.

Долу се чуха по-силни викове и грохот, по всичко личеше, че битката се води на витата стълба към мястото, където стояха Дъмбълдор, Малфой и Хари, чието сърце заби нечуто в невидимите му гърди… имаше загинал… Малфой се е препънал в трупа му… но кой ли?

— При всички положения не разполагаме с много време — допълни Дъмбълдор. — Затова, Драко, нека обсъдим с какви възможности разполагаш.

— С какви възможности разполагам ли? — повтори на висок глас Малфой. — Стоя тук с магическа пръчка в ръка… ей сега ще ви убия…

— Мило момче, нека да не се заблуждаваме. Ако си смятал да ме убиваш, щеше да го сториш още когато ми направи обезоръжаваща магия и нямаше да се спреш, за да водиш с мен този увлекателен разговор за начините и средствата.

— Не разполагам с възможности! — подвикна Малфой, който внезапно пребледня като Дъмбълдор. — Длъжен съм да го направя! Той ще ме убие! Ще избие цялото ми семейство!

— Съзнавам в какво трудно положение си — сподели Дъмбълдор. — Защо според теб не съм ти поискал сметка досега? Защото знаех, че няма да останеш жив, ако Лорд Волдемор разбере, че те подозирам.

Малфой трепна от името.

— Не смеех да разговарям за задачата, която ти е била възложена, да не би той да приложи спрямо теб легилимантика — продължи Дъмбълдор. — Сега обаче най-после можем да говорим без недомлъвки… не е нанесена никаква вреда, ти не си наранил никого, макар да извади голям късмет, че неволните ти жертви се разминаха на косъм със смъртта… Мога да ти помогна, Драко.

— Не, не можете — отсече момчето, а ръката, с която държеше магическата пръчка, вече се тресеше много силно. — Никой не може да ми помогне. Той ми каза да го направя, в противен случай ще ме убие. Нямам избор.

— Премини на страната на добрите, Драко, и ние ще те скрием така, че никой няма да те намери. И не само това, още тази вечер мога да пратя при майка ти хора от Ордена, които да скрият и нея. Засега баща ти е в безопасност в Азкабан… когато му дойде времето, можем да защитим и него… премини на страната на добрите, Драко… ти не си убиец…

Малфой се взря в него.

— Но вече съм стигнал твърде далеч, нали? — провлачи той. — Смятаха, че докато се опитвам да изпълня задачата, ще загина, но ето ме жив и здрав… вие сте в ръцете ми… аз държа магическа пръчка, а вие… зависите от милостта ми…