Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари помисли-помисли и попита:

— Значи ако всички хоркрукси бъдат унищожени, Волдемор може да бъде убит?

— Да, така мисля — потвърди Дъмбълдор. — Без хоркруксите Волдемор ще бъде обикновен простосмъртен с осакатена и омаломощена душа. Никога не забравяй обаче, че дори душата му да е безнадеждно накърнена, мозъкът и магическата му мощ си остават непокътнати. Искат се необикновени умения и могъщество, за да убиеш магьосник като Волдемор — дори да няма вече хоркрукси.

— Но аз не притежавам необикновени умения и могъщество! — възкликна спонтанно Хари.

— Притежаваш, и още как! — отсече Дъмбълдор. — Ти притежаваш сила, каквато Волдемор никога не е имал. Можеш да…

— Знам! — нетърпеливо рече Хари. — Мога да обичам!

Доста му беше трудно, но все пак се въздържа да не добави: „Голяма работа!“

— Да, Хари, можеш да обичаш — потвърди Дъмбълдор и от изражението му личеше, че е съвсем наясно какво е премълчал Хари току-що. — А след всичко, което си преживял, това е велико и забележително качество. Още си твърде малък, за да разбереш колко си необикновен, Хари.

— Значи казаното в пророчеството, че ще притежавам „сила, каквато Черния лорд не познава“, означава просто… любов? — попита Хари, който се чувстваше малко подведен.

— Да… просто любов — отвърна Дъмбълдор. — Но недей да забравяш никога, Хари, че казаното в пророчеството придобива такава важност само защото Волдемор му е придал този смисъл. Казах ти го в края на миналата година. Волдемор те е набелязал като най-опасния за себе си човек и така те е направил най-опасния за него човек!

— Не е ли едно и също?…

— Не, не е! — рече малко нетърпеливо Дъмбълдор. Посочи Хари с черната си изсъхнала ръка и допълни: — Отдаваш прекалено голямо значение на пророчеството!

— Но… — изломоти Хари — нали казахте, че то означава…

— Ако Волдемор не беше чул за пророчеството, дали то щеше да се сбъдне? Дали щеше да означава нещо? Разбира се, че не! Нима смяташ, че всички предсказания в Залата с пророчествата са се сбъднали?

— Но… — поде смаян Хари, — но нали миналата година казахте, че единият от нас ще бъде принуден да убие другия…

— Хари, Хари, само защото Волдемор допусна огромна грешка и постъпи както е предсказала професор Трелони! Ако не беше убил баща ти, нима щеше да насади у теб яростното желание за мъст? Разбира се, че не! Ако не беше принудил майка ти да умре заради теб, нима щеше да ти придаде магическа защита, която е непробиваема за самия него? Разбира се, че не, Хари! Толкова ли не виждаш? Волдемор сам си е създал най-заклетия враг, точно както всички тирани по света! Имаш ли представа колко се страхуват тираните от хората, които потискат? Всички те си дават сметка, че някой ден някоя от жертвите им със сигурност ще се възправи срещу тях и ще отвърне на удара! Волдемор не е по-различен! Винаги е бил нащрек, търсел е онзи, който би могъл да му отправи предизвикателство. Чул е пророчеството и се е впуснал да действа, като резултат от това не само лично е посочил човека, който по всяка вероятност ще го довърши, а и собственоръчно му е дал смъртоносни оръжия!

— Но…

— Изключително важно е да разбереш това! — продължи Дъмбълдор, изправи се и тръгна из стаята, а проблясващата му мантия зашумоли след него. Хари никога не го беше виждал толкова развълнуван. — С опита да те убие Волдемор сам избра забележителния човек, който сега седи пред мен, и му даде начините, по които да действа! Негова грешка е, че ти можеше да надзърнеш в помислите и желанията му, че разбираш змийския език, на който той дава заповедите си, и въпреки че имаш привилегията да виждаш в неговия свят — дарба, заради която всеки смъртожаден е готов да убие само и само да я притежава, — ти нито за миг не се изкуши от Черните изкуства, никога, нито за миг не прояви и най-малко желание да станеш един от последователите му!

— Разбира се! — рече възмутен Хари. — Той е убил майка ми и баща ми!

— Накратко, ти си защитен от способността си да обичаш! — каза на висок глас Дъмбълдор. — Единствената защита, която може да те предпази да не бъдеш привлечен от мощ като тази на Волдемор! Въпреки всички изкушения, на които беше подложен, въпреки всички страдания ти си остана с чисто сърце, остана си чист точно както на единайсетгодишна възраст, когато погледна в огледало, отразило най-съкровеното ти желание, и то ти показа едно-единствено нещо: как да спреш Лорд Волдемор, а не безсмъртие или несметни богатства. Имаш ли представа, Хари, колко малко магьосници ще видят онова, което ти видя в огледалото? Тогава Волдемор би трябвало да е осъзнал с какво си има работа, но той не разбра! Сега обаче го знае. Ти надзърна в съзнанието му, без да си навредиш, а той не може да те обсеби без силна смъртоносна болка, както сам откри в министерството. Според мен, Хари, той не разбира защо, но толкова много е бързал да осакати душата си, че така и не е намерил време да поспре и да прозре колко несравнимо по-мощна е душа, която не е била осквернена и си е останала непокътната.