Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Но останалите шест хоркрукса… — рече малко отчаян Хари, — как ще ги открием?

— Забравяш… вече си унищожил един от тях. А аз — втори.

— Така ли? — попита въодушевено Хари.

— Да — потвърди Дъмбълдор и вдигна почернялата си обгорена ръка. — Пръстенът, Хари. Пръстенът на Мерсволуко. Върху него също тегнеше ужасно проклятие. Ще прощаваш за липсата на скромност, но ако не бяха невероятните ми способности и навременната намеса на професор Снейп, когато се завърнах жестоко ранен в „Хогуортс“, вероятно нямаше да доживея да ти разказвам всичко това. И все пак една изсъхнала ръка не ми се вижда неразумно много в замяна на една седма от душата на Волдемор. Пръстенът вече не е хоркрукс.

— Но как го намерихте?

— Както вече знаеш, от дълги години съм си поставил за цел да науча възможно най-много за живота на Волдемор в миналото. Пътувам по широкия свят, посещавам местата, които той някога е познавал. Натъкнах се на пръстена в порутената къща на Гонт, беше скрит там. След като е успял да вгради в пръстена късче от душата си, Волдемор явно не е искал да го носи повече. Скрил го е, защитен с много могъщи заклинания, в съборетината, където навремето са живели предците му (след като Морфин, разбира се, е бил откаран в Азкабан), без изобщо да подозира, че някой ден бих си направил труда да посетя развалините и да търся следи от магически скривалища. И все пак е рано да се радваме. Ти унищожи дневника, а аз — пръстена, но ако предположението ни за душата от седем части е вярно, остават още четири хоркрукса.

— А те значи може да бъдат всякакви неща? — попита Хари. — Стари консервени кутии или… знам ли… празни шишенца от отвари?

— Ти, Хари, говориш за летекоди, които задължително трябва да са обикновени предмети, за да не бият на очи. Но Лорд Волдемор да използва консервени кутии и стари шишенца от отвари, за да съхранява в тях безценната си душа? Забрави ли какво ти показах? Лорд Волдемор е обичал да събира трофеи и предпочитал предмети със славна магическа история. Гордостта му и убеждението, че превъзхожда всички останали, решимостта да си извоюва изключително място в историята на магията — всичко това ме кара да мисля, че Волдемор е подбрал доста внимателно своите хоркрукси и е предпочел предмети, достойни за тази чест.

— Дневникът не беше чак толкова забележителен.

— Както сам каза, дневникът доказваше, че Волдемор е Наследника на Слидерин, и съм сигурен, че за Волдемор той е бил от изключително значение.

— А останалите хоркрукси? — попита Хари. — Мислите ли, сър, че знаете какво представляват?

— Мога само да се досещам — отговори Дъмбълдор. — Поради вече посочените причини смятам, че Лорд Волдемор ще предпочете предмети, обвеяни с известно величие. Ето защо проучих внимателно миналото му с надеждата да открия доказателства за изчезнали предмети, до които се е докосвал.

— Медальонът с капачето! — възкликна на висок глас Хари. — Чашата на Хафълпаф!

— Да — усмихна се Дъмбълдор. — Готов съм да се обзаложа — може би не на другата си ръка, но поне на два-три пръста, — че те са се превърнали в третия и четвъртия хоркрукс. Ако — повтарям — приемем, че той е създал общо шест хоркрукса, останалите два са забулени в по-голяма загадъчност, но отново бих си позволил да изкажа предположението, че след като се е сдобил с вещи на Хафълпаф и Слидерин, Волдемор се е заел да издирва вещи на Грифиндор и Рейвънклоу. Сигурен съм, че въображението му е било силно привлечено от идеята за четири вещи на четиримата основатели. Не бих могъл да отговоря на въпроса дали Волдемор е успял да се сдобие с нещо на Рейвънклоу. Но съм убеден, че единствената известна реликва, която сме наследили от Грифиндор, е на безопасно място.

Дъмбълдор посочи с почернели пръсти стената отзад и стъклената витринка с украсения с рубини меч.

— Според вас, сър, затова ли е искал да се върне в „Хогуортс“? — попита Хари. — За да се опита да намери някаква вещ на някой от другите основатели?

— Да — потвърди Дъмбълдор. — За съжаление обаче това не ни помага особено, защото Волдемор беше отпратен, без да получи възможност да претърси училището — поне аз смятам така. Това ме кара да заключа, че той не е осъществил мечтата си да събере предмети, принадлежали на четиримата основатели. Със сигурност се е сдобил с два, не е изключено да е намерил и трети, но за повече не смея да твърдя.

— Дори и да е открил нещо, принадлежало на Рейвънклоу или на Грифиндор, пак остава шестият хоркрукс — напомни Хари, след като преброи на пръсти. — Освен ако не се е сдобил с вещи и на двамата.