Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Но, сър — рече Хари, като полагаше храбри усилия да не прозвучи като възражение, — това не се ли свежда до същото? Длъжен съм да се опитам да го убия, в противен случай…

— Длъжен ли? — възкликна Дъмбълдор. — Разбира се, че си длъжен! Но не заради пророчеството! А защото самият ти няма да намериш спокойствие, докато не опиташ! Знаем го и двамата! Представи си, ако обичаш, само за миг, че никога не си чувал пророчеството! Как щеше да се отнасяш сега към Волдемор? Помисли!

Хари се замисли, докато гледаше как Дъмбълдор снове напред-назад. Спомни си за майка си, за баща си и за Сириус. Спомни си за Седрик Дигъри. Спомни си за всички ужасни злодеяния, извършени от Лорд Волдемор. В гърдите му сякаш лумна пламък, който го преряза през гърлото.

— Бих искал той да бъде довършен — пророни тихо Хари. — И бих искал аз да го направя.

— Разбира се, че ще искаш! — викна Дъмбълдор. — Нали разбираш, пророчеството не означава, че си длъжен да направиш нещо. Но именно заради пророчеството Лорд Волдемор те беляза като свой равен… с други думи, ти си свободен да избереш своя път, напълно свободен да загърбиш пророчеството! Но Волдемор продължава да се ръководи от него… Ще те преследва и занапред… и по тази причина наистина е сигурно, че…

— Че накрая единият от нас ще убие другия — каза вместо него Хари. — Да.

Но най-сетне разбра какво се опитва да му обясни Дъмбълдор. Помисли си, че всичко се свежда до разликата между това да бъдеш завлечен на арената за смъртоносна битка, или ти сам да излезеш на нея с високо вдигната глава. Някои вероятно ще кажат, че почти няма избор между двата пътя, ала Дъмбълдор знаеше — аз също знам, рече си Хари в пристъп на необуздана гордост, знаели са и родителите ми, — че разликата е от земята до небето.

На другата сутрин в часа по вълшебство, изтощен, но щастлив от свършеното през нощта, Хари разказа на Рон и Хърмаяни какво точно се е случило (като първо направи на най-близо присъстващите ученици заклинанието „Муфлиато“). И двамата останаха възхитени от начина, по който е изтръгнал от Слъгхорн спомена, но се стреснаха, когато им разправи за хоркруксите на Волдемор и как Дъмбълдор му е обещал да го вземе със себе си, ако случайно намери някой от тях.

— Еха! — възкликна Рон, след като Хари най-сетне привърши разказа си: Рон размахваше много разсеяно магическата си пръчка към тавана, без изобщо да обръща внимание какво прави. — Ау! Значи ще отидеш с Дъмбълдор… и ще се опиташ да унищожиш… леле…

— Рон, измагьосваш сняг — рече търпеливо Хърмаяни, сграбчи китката му и насочи пръчката встрани, защото от тавана наистина се сипеха едри бели снежинки.

Хари забеляза, че от съседния чин Лавендър Браун зяпа с много червени очи Хърмаяни, която тутакси пусна ръката на Рон.

— А, да — каза Рон и погледна отнесено и изненадано към раменете си. — Извинявайте… сега всички все едно имаме ужасен пърхут…

Той изтръска малко от измагьосания сняг по рамото на Хърмаяни. Лавендър ревна. Рон я погледна страшно гузно и й обърна гръб.

— Разделихме се — пошушна той през ъгълчето на устата си на Хари. — Снощи. След като тя ме видя, че излизам заедно с Хърмаяни от спалнята. Явно не те забеляза и реши, че сме били само двамата.

— А! — възкликна Хари. — Но ти не страдаш особено, че сте скъсали, нали?

— Не — призна си Рон. — Никак не беше приятно, когато тя ми се разкрещя, но поне не се наложи аз да късам с нея.

— Страхливец! — изсъска Хърмаяни, макар че изглеждаше развеселена. — Е, снощи си беше гадна вечер за любовта изобщо. Джини и Дийн също се скараха, Хари.

Стори му се, че го казва с многозначителен поглед, но тя нямаше откъде да знае, че всичко вътре в него изведнъж е затанцувало конга 26 26 Бърз кубински танц с африкански произход. — Б.пр. . И като се постара лицето му да е възможно най-неподвижно, а гласът — безразличен, Хари попита:

— И защо?

— О, заради нещо наистина смешно… Джини се разфуча, че Дийн постоянно искал да й помага, докато минават през дупката в портрета, сякаш тя не можела да се прекачи и сама… но всъщност от цяла вечност между тях хвърчат искри.

Хари погледна към Дийн в другия край на класната стая. Определено нямаше щастлив вид.

— Е, сега си в безизходица, нали? — попита Хърмаяни.

— В какъв смисъл? — побърза да попита Хари.

— За отбора по куидич — уточни Хърмаяни. — Ако Джини и Дийн не си говорят…

— О… о, да — каза Хари.