Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари извади от чантата си учебника по отвари за напреднали и затърси Феликс Фелицис.

— Олеле, страшно сложно е! — съобщи той, докато плъзгаше поглед по списъка с необходимите съставки. — И се прави в продължение на половин година… оставя се да къкри…

— Не съм и очаквал друго — въздъхна Рон.

Хари тъкмо понечи да остави учебника, когато забеляза, че ъгълчето на една страница е прегънато, затова прелисти нататък и видя заклинанието „Сектумсемпра“, под което пишеше „За врагове“ — той самият го беше прегънал преди няколко седмици. Не беше установил какво е въздействието му главно защото не искаше да го изпробва пред Хърмаяни, но смяташе да го приложи още следващия път, когато Маклагън му изскочеше изневиделица в гръб.

Единственият човек, който не се зарадва особено на завръщането на Кейти Бел в училището, беше Дийн Томас, защото вече нямаше да я замества като гончия. Когато Хари му съобщи, той понесе удара мъжки, само изсумтя и сви рамене, но докато се отдалечаваше, на Хари определено му се стори, че Дийн и Шеймъс мърморят размирнически зад него.

Следващия половин месец всички бяха свидетели на най-добрите тренировки по куидич, откакто Хари беше станал капитан. Отборът беше много щастлив, че се е отървал от Маклагън, и неописуемо доволен, че Кейти се е върнала, и всички летяха изключително добре.

Джини изобщо не изглеждаше разстроена, задето е скъсала с Дийн, напротив — беше душата на отбора. Всички се забавляваха страхотно, докато тя имитираше как Рон подлитва припряно нагоре-надолу пред головите стълбове, докато куофълът се носи шеметно право към него, или как Хари крещи заповеди на Маклагън, преди да бъде съборен от метлата. Докато се смееше с останалите, Хари беше доволен, че си има безобидна причина да се любува на Джини, дори по време на тренировките получи още няколко контузии с блъджъра, защото не беше гледал снича.

Битката в главата му продължаваше да бушува: Джини или Рон? Понякога му се струваше, че след-Лавендъровият Рон може би няма да бъде чак толкова против Хари да ходи с Джини, после обаче си спомняше физиономията на Рон, когато я беше видял да се целува с Дийн, и беше сигурен, че той ще изтълкува като долно предателство дори и ако Хари само хване сестра му за ръка…

Въпреки това не можеше да се сдържи да не разговаря с Джини, да не се смее и да не се прибира от тренировките заедно с нея. Колкото и да го гризеше съвестта, все се хващаше да умува как двамата да останат сами; щеше да бъде чудесно, ако Слъгхорн устроеше поредното си малко празненство, тъй като Рон нямаше да е наблизо, за беда обаче Слъгхорн явно се беше отказал. Един-два пъти Хари дори се накани да поиска помощ от Хърмаяни, но после си помисли, че едва ли ще понесе самодоволното й ехидно изражение, каквото май долавяше понякога, ако тя го засечеше да се любува прехласнат на Джини или да се смее на шегите й. За капак го глождеше и притеснението, че ако той не определи среща на Джини, скоро със сигурност ще го направи друг — поне тук двамата с Рон бяха единодушни, че всички й налитат и това никак не е добре за нея.

И така, от ден на ден Хари се изкушаваше все повече да глътне още малко от Феликс Фелицис, защото това определено беше от случаите, когато — както се беше изразила Хърмаяни — не бе зле човек да „побутне обстоятелствата“. През май се занизаха топли дни, а всеки път, когато Хари зърнеше Джини, до него плътно стоеше Рон. Хари се усети как мечтае да извади някакъв страхотен късмет, Рон да си даде сметка, че нищо не би го ощастливило повече от това най-добрият му приятел и сестра му да се влюбят един в друг, и да започне да ги оставя сами за повече от няколко секунди. Но нямаше никакви изгледи да стане нито едното, нито другото, защото наближаваше последната за сезона среща по куидич, Рон постоянно напираше да обсъжда с Хари тактиката и кажи-речи не мислеше за нищо друго.

В това той не правеше изключение: цялото училище се вълнуваше изключително много от мача между „Грифиндор“ и „Рейвънклоу“, понеже от него зависеше изходът от шампионата, който засега беше съвсем неясен. Ако грифиндорци биеха „Рейвънклоу“ с поне триста точки (което си беше цял подвиг, макар че Хари не помнеше отборът му някога да е летял по-добре), щяха да станат победители в шампионата. Ако биеха с по-малко от триста точки, щяха да се наредят втори след „Рейвънклоу“, загубеха ли със сто точки, оставаха трети след хафълпафци, а ако паднеха с повече от сто точки, щяха да бъдат четвърти и както Хари си помисли, никой никога нямаше да му позволи да забрави, че именно той е бил капитан на грифиндорци, когато те са останали за пръв път от два века на дъното на таблицата.