Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— УБИЙСТВО! УБИЙСТВО В ТОАЛЕТНАТА! УБИЙСТВО!

Вратата зад Хари се отвори шумно и той вдигна очи с ужас: в тоалетната беше нахълтал Снейп, лицето му беше позеленяло. Той грубо избута Хари встрани, коленичи над Малфой, извади магическата си пръчка и като нашепваше някакво заклинание, прозвучало почти като песен, я прокара над дълбоките рани, нанесени от проклятието на Хари. Кръвта като че ли вече не шуртеше толкова силно, а Снейп избърса каквото беше останало от нея по лицето на Малфой и повтори заклинанието. Раните започнаха да заздравяват.

Ужасен от онова, което е извършил, Хари продължаваше да гледа почти без да забелязва, че и той целият е подгизнал от кръвта и водата. Стенещата Миртъл още хлипаше и виеше над тях. След като изрече за трети път контрапроклятието, Снейп вдигна до право положение Малфой.

— Трябва да те отведа в болничното крило. Сигурно ще ти останат леки белези, но ако незабавно вземеш риган, може би ще избегнем дори това… ела…

Както крепеше Малфой, прекоси с него тоалетната, а при вратата се обърна и изрече с глас, в който кънтеше ледена ярост:

— А ти, Потър… ти ме чакай тук.

На Хари и за миг не му хрумна да не се подчини. Изправи се бавно, като трепереше, и погледна надолу към мокрия под. По повърхността му като алени цветя плаваха петна кръв. Хари не намери сили дори да каже на Стенещата Миртъл да млъкне — тя продължаваше очевидно с все по-голямо удоволствие да вие и да хлипа.

Снейп се върна след десет минути. Влезе в тоалетната и затвори след себе си вратата.

— Изчезвай — рече той на Миртъл, която тутакси се гмурна в тоалетната чиния, оставяйки подире си кънтяща тишина.

— Аз не съм искал това — каза веднага Хари. Гласът му отекна в студеното мокро пространство. — Не знаех какво причинява проклятието.

Но Снейп не обърна внимание на думите му.

— Очевидно съм те подценявал, Потър — промълви той тихо. — Кой би предположил, че владееш такава черна магия? Кой те научи на заклинанието?

— Аз… прочетох го някъде.

— Къде?

— Ами… в една книга от библиотеката — взе да си съчинява каквото му падне Хари. — Не помня заглавието…

— Лъжец! — каза Снейп.

Гърлото на Хари пресъхна. Знаеше какво ще направи Снейп и никога досега не бе успявал да го предотврати…

Тоалетната затрепка пред очите му, той се опита да затвори съзнанието си за всякакви мисли, но колкото и да се мъчеше, учебникът на Нечистокръвния принц по отвари за напреднали се носеше като в мъгла най-отпред в главата му…

Сетне той отново се вторачи в Снейп, който стоеше насред опустошената, плувнала във вода тоалетна. Взря се в черните му очи и се вкопчи в отчаяната надежда, че той не е видял от какво се страхува Хари, но…

— Донеси ми ученическата си чанта — нареди едва чуто Снейп — и всичките си учебници. Всичките до последния. Донеси ми ги тук. Незабавно!

Нямаше смисъл Хари да спори. Веднага се обърна и заджапа към вратата на тоалетната. След като излезе в коридора, хукна стремглаво към Грифиндорската кула. Повечето ученици вървяха в обратната посока и го зяпаха, изумени от водата и кръвта по дрехите му, той обаче не отговори на нито един от въпросите, с които започнаха да го обстрелват.

Чувстваше се вцепенен, като внезапно освирепял обичан домашен любимец. Какво го беше прихванало Принца, че да препише в учебника си такова проклятие? И какво щеше да се случи, след като го видеше Снейп? Дали щеше да каже на Слъгхорн — усети спазъм в стомаха — по какъв начин през цялата година е постигал такива забележителни успехи в часовете по отвари? Дали щеше да вземе и да унищожи учебника, от който Хари беше научил толкова много… учебника, който се беше превърнал в нещо като наставник и приятел? Хари не можеше да го допусне… просто не можеше…

— Къде беше?… Защо си вир-вода?… Това кръв ли е?

Рон стоеше в горния край на стълбището и го гледаше като зашеметен.

— Дай ми учебника си — рече запъхтян Хари. — Учебника по отвари. Бързо… давай го де!

— А Нечистокръвния?

— Ще ти обясня по-късно!

Рон извади от чантата си своя учебник по отвари за напреднали и му го подаде, а Хари го подмина като вихър и се втурна обратно в общата стая. Там грабна ученическата си чанта, без да обръща внимание на изумените погледи на мнозина, вече приключили с вечерята, метна се отново през дупката в портрета и се завтече по коридора на седмия етаж.

Спря рязко при гоблена с троловете балетисти, зажумя и тръгна бавно.

„Трябва ми място, където да скрия учебника… Трябва ми място, където да скрия учебника… Трябва ми място, където да скрия учебника…“