Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Няма да казвам „Нали ти казвах“ — рече Хърмаяни един час по-късно в общата стая.

— Не почвай пак, Хърмаяни! — прекъсна я ядосан Рон.

Хари така и не беше отишъл да вечеря, изобщо не му се ядеше. Тъкмо беше разказал на Рон, Хърмаяни и Джини какво е станало, макар че можеше и да не го прави. Вестта беше плъзнала много бързо: Стенещата Миртъл явно бе сметнала за свой дълг да обиколи всички тоалетни в замъка и да разправи за случилото се, а Панси Паркинсън вече беше ходила на свиждане на Малфой в болничното крило и сега не губеше време — злословеше пред всеки срещнат за Хари. Снейп също беше обяснил на преподавателите какво точно се е разиграло и Хари беше повикан от общата стая, за да изтърпи петнайсет крайно неприятни минути в компанията на професор Макгонъгол, която му заяви, че пак е извадил късмет, задето не са го изключили, и че подкрепя изцяло наказанието, наложено му от Снейп за всички съботи до края на срока.

— Казвах ли ти аз, че не му е чист косъмът на тоя твой Принц — продължи Хърмаяни, която очевидно не беше в състояние да се спре. — И излязох права, нали?

— Не, според мен не си излязла права — заинати се Хари.

Беше му криво и без да му опява Хърмаяни: най-страшното наказание беше изражението по лицата на съотборниците му от „Грифиндор“, когато им каза, че в събота няма да може да играе. Сега усети, че Джини го гледа, но не вдигна глава — не искаше да вижда разочарование и гняв в очите й. Току-що й беше съобщил, че в събота ще играе търсачка и че Дийн ще се върне на нейно място в отбора като гончия. Ако биеха, нямаше да е чудно Джини и Дийн да се сдобрят при еуфорията след мача… тази мисъл проряза Хари като леден нож…

— Хари, как изобщо е възможно да държиш още на този учебник, при положение че заклинанието… — подхвана пак Хърмаяни.

— Ще престанеш ли да ми натякваш за учебника! — избухна той. — Принца само е преписал заклинанието! Никъде не е съветвал никого да го използва! Доколкото можем да гадаем, вероятно си е записал нещо, което е било насочено срещу него!

— Не ми се вярва — знаеше си своето Хърмаяни. — Ти всъщност оправдаваш…

— Не оправдавам онова, което извърших! — побърза да я прекъсне Хари. — Сега съжалявам, че съм го направил, и то не само защото ми натресоха около дванайсет наказания. Знаеш прекрасно, че за нищо на света не бих използвал такова заклинание дори срещу Малфой, но не можеш да обвиняваш Принца, той не е написал „Опитай това тук, страхотно е“… просто си е водел записки за себе си, а не за някой друг, нали…

— Нима твърдиш — продължи Хърмаяни, — че ще се върнеш и…

— И ще си прибера учебника ли? Да, ще го направя — натърти Хари. — Виж какво, без Принца нямаше да спечеля Феликс Фелицис. Нямаше да знам как да спася Рон от отравяне, нямаше да…

— … да се прочуеш с бляскави умения при правенето на отвари, каквито не притежаваш — напомни гадничко Хърмаяни.

— Престани, Хърмаяни! — намеси се Джини и Хари беше толкова изумен и признателен, че вдигна поглед. — Доколкото разбирам, Малфой се е опитал да приложи непростимо проклятие, би трябвало да се радваш, че Хари е знаел нещо добро, с което да се защити!

— Е, радвам се, разбира се, че Хари не е бил застигнат от проклятие — отбеляза явно жегната Хърмаяни, — но няма как, Джини, да наречеш заклинанието „Сектумсемпра“ добро, виж какво си навлече Хари с него! И като гледам как ви подля вода за мача…

— О, я не ми се прави пак, че разбираш нещо от куидич! — тросна се Джини. — Само ще изпаднеш в неловко положение.

Хари и Рон ги зяпнаха: Хърмаяни и Джини, които винаги се бяха разбирали толкова добре, сега седяха с кръстосани ръце и гледаха ядосано в противоположни посоки. Рон се извърна смутен към Хари, после грабна наслуки един учебник и се скри зад него. Но макар и да знаеше, че не го е заслужил, Хари най-неочаквано се почувства невероятно весел, въпреки че цяла вечер никой от тях не проговори отново.

Ала ведрото му настроение се изпари бързо. На другия ден трябваше да търпи ехидните подмятания на слидеринци, да не говорим пък за доста сериозния гняв на съучениците му от „Грифиндор“, които бяха страшно нещастни, че техният капитан е бил отстранен по собствена вина от финала за сезона. Каквото и да беше казал на Хърмаяни, в събота сутринта той бе готов тутакси да замени целия Феликс Фелицис по света срещу възможността да отиде на куидичното игрище заедно с Рон, Джини и останалите. Сърцето му се късаше, когато тръгна в посока, обратна на гъмжилото от ученици, които се изсипваха навън в слънчевия ден: всички носеха кречетала и шапки и размахваха знаменца и шалове, а той трябваше да слезе по каменните стъпала на подземията, да върви, докато звуците на множеството в далечината заглъхнат съвсем, и да знае, че няма да чуе и дума от коментара, и дори един-едничък радостен възглас или недоволен стон.