Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Пак не разбирам — призна си Хари.

— Ами действаше точно както се предполага, че действа един хоркрукс, с други думи, късчето душа, скрита в него, бе на сигурно място и безспорно изигра своята роля, като не допусна притежателят й да умре. Но не можеше да има и съмнение, че Риддъл всъщност е искал дневникът да бъде прочетен, искал е този къс от душата му да се всели в друг, да го обсеби, така че чудовището на Слидерин отново да бъде пуснато на свобода.

— Е, не е искал всичките му усилия да бъдат пропилени — отбеляза Хари. — Искал е да всички да разберат, че именно той е Наследника на Слидерин, понеже по онова време не са му го признали.

— Точно така — кимна Дъмбълдор. — Но нима не схващаш, Хари, че щом е възнамерявал дневникът да бъде предаден или подхвърлен на някой бъдещ ученик в „Хогуортс“, Риддъл е бил забележително спокоен за тази безценна частица от душата му, скрита в дневника! Както обясни и професор Слъгхорн, предназначението на хоркрукса е част от магьосника да остане скрита на сигурно място, а не да бъде подхвърлена на пътя на друг и да бъде изложена на опасността той да я унищожи, както всъщност и стана — точно тази частица от душата му вече я няма, ти я премахна. Нехайството, с което Волдемор е гледал на този хоркрукс, ми се стори изключително злокобно. Наведе ме на мисълта, че Волдемор е направил — или смята да направи — още хоркрукси, така че загубата на първия да не бъде толкова пагубна. Не ми се искаше да повярвам, ала друга логика нямаше. Сетне, две години по-късно, ти ми каза, че в нощта, когато Волдемор се е завърнал в тялото си, той е заявил пред своите смъртожадни нещо твърде показателно и тревожно: „Аз, който бях стигнал по-далеч от всеки друг по пътя, водещ към безсмъртието.“ Точно това е казал според думите ти: „По-далеч от всеки друг.“ Мислех си, че разбирам какво е имал предвид, макар че смъртожадните не знаеха. Волдемор е говорел за своите хоркрукси, за хоркруксите в множествено число, Хари, каквито не ми се вярва да е постигнал никой друг магьосник. Всичко съответстваше: през годините Лорд Волдемор губеше все повече човешкия си облик и единственото ми обяснение за неговото преображение бе, че душата му е била осакатена извън пределите на онова, което бихме могли да наречем обикновено зло…

— Значи е станал неуязвим и сега не може да бъде убит, защото е убил други хора ли? — попита Хари. — Щом се е стремил толкова силно към безсмъртие, защо не си е направил или откраднал Философски камък?

— Знаем, че преди пет години се е опитал да стори точно това — напомни Дъмбълдор. — Но има няколко причини, поради които Лорд Волдемор е искал да се сдобие не с философски камък, а с хоркрукси. Еликсирът на живота наистина удължава дните ни, но той трябва да се пие редовно, цяла вечност, ако искаш наистина да бъдеш безсмъртен. Волдемор би бил изцяло зависим от еликсира и ако той свърши или бъде замърсен, ако философският камък бъде откраднат, Волдемор би умрял като всеки друг човек. Той обича да действа сам, помни това. Убеден съм, че за него е непоносима мисълта да зависи дори от еликсира. Бил е готов, разбира се, да го изпие, ако това е щяло да го спаси от ужасното подобие на живот, на което е бил обречен след покушението срещу теб, само и само отново да се сдобие с тяло. Сигурен съм, че след това е възнамерявал пак да се осланя на хоркруксите: ако успеел да си възвърне човешкия облик, нямало да му трябва нищо повече. Вече е бил безсмъртен… или възможно най-близо до безсмъртието. Сега обаче, Хари, въоръжени с тази информация, с изключително важния спомен, който успя да донесеш, ние сме по-близо от всеки друг до тайната как да унищожим Лорд Волдемор. Ти, Хари, само го чу: „Няма ли да е по-добре да я разкъсаш на повече части, няма ли така да станеш по-силен? Нали седем е числото с най-голяма магическа сила?… “ Да, според мен Лорд Волдемор е бил силно привлечен от мисълта за душа от седем части.

— И е направил седем хоркрукса? — вцепени се от ужас Хари, а доста от портретите по стените също издадоха сходни звуци на стъписване и възмущение. — Но те може да са навсякъде по света — скрити, заровени, невидими…

— Радвам се, че схващаш колко сериозен е проблемът — отвърна спокойно Дъмбълдор. — Но първо, Хари, не, не са седем хоркрукса, а шест. Седмото късче от душата му, колкото и осакатено да е то, е вместено в обновеното му тяло. Това е онази част, която по време на изгнаничеството му години наред е водела призрачно съществувание — без нея Волдемор всъщност е щял да загуби самоличността си. Тази седма част от душата му ще бъде последната, която трябва да атакува човекът, който реши да убие Волдемор — частта, която обитава тялото му.