Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Седемдесет на четиридесет за „Хафълпаф“! — изкряска професор Макгонъгол в мегафона на Луна.

— Така ли? Вече? — попита отнесено тя. — О, вижте! Пазачът на грифиндорци е грабнал бухалката на един от биячите.

Хари се завъртя, както летеше във въздуха. И наистина, по причини, известни единствено на него, Маклагън беше издърпал бухалката на Пийкс и явно му показваше как да забие блъджъра към приближаващия се Кадуолъдър.

— Дай му бухалката и се връщай при головите стълбове! — ревна Хари и се понесе устремно към Маклагън точно когато той замахна яростно към блъджъра и не го уцели.

Ослепителна нетърпима болка… блеснала светлина… далечни писъци… усещането, че пада по дълъг тунел…

Следващото, което Хари видя, беше, че лежи в прекрасно топло и удобно легло и гледа лампа, която хвърля върху тъмния таван кръгче златиста светлина. Надигна плахо глава. Вляво съгледа познато луничаво червенокосо момче.

— Много мило, че намина! — ухили се Рон.

Хари примига и се огледа. Ами да — беше в болничното крило! Небето отвън беше индигово на алени ивици. Мачът сигурно беше приключил преди часове… а заедно с него и надеждата Хари да хване Малфой. Усещаше главата си странно тежка, пресегна се и напипа тюрбан от стегнати бинтове.

— Какво се е случило?

— Пукнат череп — обясни Мадам Помфри, която нахълта забързано и отново го положи да легне на възглавниците. — Няма страшно, веднага го оправих, но ще те оставя тук до сутринта. Няколко часа не бива да се пренапрягаш.

— Не искам да стоя тук до сутринта! — кипна Хари, седна и отметна завивките. — Искам да намеря Маклагън и да го убия.

— Опасявам се, че това спада към графа „пренапрягане“ — отсече Мадам Помфри, отново го бутна с непреклонна ръка да легне и вдигна застрашително магическата си пръчка. — Ще стоиш тук, Потър, докато те изпиша, или ще повикам директора.

Тя се върна с шеметна крачка в кабинета си, а Хари се отпусна на възглавниците и продължи да фучи.

— Знаеш ли с колко сме изгубили? — попита през стиснати зъби.

— Знам — отвърна Рон някак извинително. — Окончателният резултат е триста и двайсет на шейсет.

— Блестящо! — изсъска свирепо Хари. — Направо блестящо! Само да го хвана тоя Маклагън…

— Не ти трябва да го хващаш, той е колкото трол — благоразумно напомни Рон. — Лично аз смятам, че е по-добре да помислим дали да не му приложим магийката на Принца с ноктите на краката. Пък и другите от отбора сигурно са се заели с него, без да чакат да те изпишат, никак не са щастливи…

В гласа на Рон се долавяше нотка на зле прикрито злорадство и Хари разбра, че той направо ликува, задето Маклагън се е издънил с гръм и трясък. Продължи да лежи, загледан в петното светлина върху тавана, току-що изцереният му череп не го болеше, а по-скоро сякаш беше поомекнал под бинтовете.

— Оттук чувах коментара на мача — продължи Рон с глас, който вече трепереше от смях. — Дано занапред коментира само Луна… бацилът на несретите…

Но Хари беше много ядосан и не му беше до смешки, затова след малко Рон спря да пръхти.

— Докато беше в безсъзнание, Джини мина да те види — каза той след дълго мълчание, а въображението на Хари заработи на пълни обороти и тутакси нарисува картина, в която Джини ридае над безжизненото му тяло и се изповядва колко силно е привлечена от него, а Рон им дава благословията си… — Каза ми, че си отишъл в последния момент за мача. Защо? Когато тръгна оттук, оставаше доста време.

— О… — възкликна Хари, а картината се взриви в съзнанието му. — Да… видях Малфой, промъкваше се с две момичета, които май хич не искаха да са с него. За втори път прави всичко възможно да не е на куидичното игрище заедно с цялото училище. Пропусна и предишната среща, помниш ли? — Хари въздъхна. — Бездруго се издънихме на мача, сега съжалявам, че не проследих Малфой…

— Не дрънкай глупости! — скастри го Рон. — Как така ще пропускаш куидичен мач, за да следиш Малфой — нали си капитан!

— Искам да разбера какво е намислил — обясни Хари. — Само не ми казвай, че си въобразявам! Особено след оня разговор между него и Снейп…

— Никога не съм казвал, че си въобразяваш — възропта Рон, като също се подпря на лакът и се свъси на Хари, — но няма правило, според което сам човек може да скрои нещо на това място! Започваш да превърташ на тема „Малфой“. Щом съжаляваш, че не си пропуснал мача, за да го проследиш…

— Искам да го заловя на местопрестъплението — заяви отчаян Хари. — Къде ходи, когато изчезва от картата?