Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Да, но Дъмбълдор не се кара заради това с другите ръководители — напомни Хари.

— Виж к’во… — Хагрид започна да върти притеснено арбалета в ръцете си, докато не се чу силен пукот като от цепнато дърво и той се прекърши на две. — Знам, Хари, к’во мислиш за Снейп, ама не искам да хвърляш на цялата тая работа повече, отколкото си заслужава.

— Внимавай! — предупреди стресната Хърмаяни. Обърнаха се точно навреме, за да видят сянката на Аргус Филч, изникнала върху стената отзад, а после иззад ъгъла се показа и самият пазач, сгърбен и с трепереща челюст.

— Охо! — изхъхри той. — Я кое време е, а вие не сте в леглата! Край, наказани сте!

— Не, не са наказани, Филч — отсече Хагрид. — Те са с мен.

— И какво от това? — заяде се Филч.

— Ами такова, че все пак съм учител тук, гаден подмолен безмощен! — кипна великанът.

Филч се изду от ярост и се чу гадно съскане — неусетно при тях беше дошла Госпожа Норис, която се заогъва между кльощавите глезени на пазача.

— Разкарайте се! — подкани Хагрид с ъгълчето на устата.

Хари не чака да му казват втори път: двамата с Хърмаяни забързаха, после се затичаха, а зад тях екнаха все по-високите гласове на Хагрид и Филч. Малко преди да свърнат към Грифиндорската кула, подминаха Пийвс, който се носеше щастлив към източника на крясъците, като хихикаше и подвикваше:

Дебелата дама дремеше и не й стана приятно, че я будят, но се дръпна нацупено, за да ги пусне в общата стая, която като по милост беше празна и притихнала. Явно още не се беше разчуло за Рон и на Хари му олекна много — днес го бяха разпитвали достатъчно. Хърмаяни му пожела лека нощ и тръгна към спалнята на момичетата. Хари обаче остана в общата стая, седна до огъня и се загледа в тлеещата жарава.

Така значи, Дъмбълдор се беше карал със Снейп. Въпреки всичко, което беше казвал на Хари, въпреки упоритото твърдение, че се доверява напълно на Снейп, директорът беше избухнал пред него… защото е смятал, че Снейп не е проверил както трябва слидеринци… или може би един слидеринец — Малфой?

Защо ли Дъмбълдор се беше престорил, че подозренията на Хари са съвсем безпочвени — дали защото не искаше Хари да извърши нещо безразсъдно и да вземе нещата в свои ръце? Изглеждаше напълно възможно. Дори не беше изключено Дъмбълдор да не иска вниманието на Хари да се отклонява от уроците и от задачата да вземе на всяка цена от Слъгхорн онзи спомен. Може би директорът не смяташе за редно да доверява на шестнайсетгодишен хлапак, че има съмнения за някого от преподавателите…

— А, ето те и теб, Потър!

Хари скочи на крака, вдигнал магическата си пръчка. Беше повече от сигурен, че общата стая е празна, и не очакваше да види едрата фигура, която внезапно се надигна от един от столовете в дъното. Взря се и разпозна Кормак Маклагън.

— Чаках те да се върнеш — обясни той, без да обръща внимание на извадената магическа пръчка на Хари. — Сигурно съм заспал. Слушай, видях как отвеждат Уизли в болничното крило. Ако се съди от вида му, едва ли ще бъде във форма за мача другата седмица.

Трябваше да минат няколко минути, докато Хари схване за какво му говори Маклагън.

— А, да, мачът… — рече той, после втъкна пръчката в колана на джинсите си и прокара уморено ръка през косата си. — Да… едва ли ще се възстанови.

— В такъв случай аз ще играя пазач, нали? — попита Маклагън.

— Да — потвърди Хари. — Предполагам, че да…

Не се сети как да възрази — в края на краищата, на пробите за отбора Маклагън се беше представил най-добре след Рон.

— Супер! — възкликна доволно другото момче. — Кога е тренировката?

— Моля? А, да… утре вечер.

— Добре тогава. Виж какво, Потър, трябва да си поговорим преди мача. Имам някои идеи за стратегията, които навярно ще ти се сторят полезни.

— Добре — съгласи се от немай-къде Хари. — Ще ги чуя утре. Сега съм доста уморен… Хайде, чао…

На другия ден новината, че Рон е бил отровен, се разпространи бързо, но не предизвика такава сензация, както покушението срещу Кейти. Смяташе се, че може би е просто нещастен случай — все пак беше станало в кабинета по отвари, освен това Рон незабавно беше получил противоотрова и едва ли беше пострадал тежко. Като цяло грифиндорци се вълнуваха много повече от предстоящия куидичен мач срещу хафълпафци, тъй като мнозина си мечтаеха да видят как Закарайъс Смит, гончия в отбора на „Хафълпаф“, ще бъде наказан за коментара си на първата среща от сезона срещу „Слидерин“.