Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Тя не ме видя как залитам, нали?

— Още не е дошла — успокои го Хари, докато гледаше как Слъгхорн отваря различни стъкленички и слага в кристално шишенце капка от едно, капка от друго…

— А, добре — рече разгорещен Рон. — Как изглеждам?

— Много си красив — увери го благо Слъгхорн и му подаде чаша бистра течност. — А сега го изпий, това е сиропче за нервите, да си спокоен, когато тя се появи.

— Страхотно! — зарадва се Рон и шумно изгълта противоотровата.

Хари и Слъгхорн не сваляха погледи от него. За миг Рон засия. После много бавно усмивката му помръкна и изчезна, изместена от пълен ужас.

— Отново си е нормален, нали? — ухили се Хари. Слъгхорн се изкиска. — Благодаря ви много, професоре!

— За нищо, момчето ми, за нищо — отвърна той, а Рон се свлече разгромен на едно кресло наблизо. — Сега му трябва нещо за ободряване — продължи Слъгхорн и се засуети около масата, отрупана с какви ли не напитки. — Имам бирен шейк, имам вино, останала ми е една бутилчица отлежала в дъбови бъчви медовина… последната… хмм… мислех да я подаря на Дъмбълдор за Коледа… Все едно!… — сви той рамене. — Дъмбълдор не може да съжалява за нещо, което не е получил! Защо да не я отворим и да отпразнуваме рождения ден на господин Уизли? Няма по-добър лек за любовните разочарования от хубавата напитка…

Той пак се изкиска и Хари също се включи в смеха. След онзи ужасен опит да изтръгне истинския спомен от Слъгхорн сега за пръв път оставаше почти насаме с него. Ако успееше да го задържи в добро настроение… ако пийнеха достатъчно от отлежалата в дъбови бъчви медовина…

— И така, заповядайте — рече Слъгхорн и подаде на двете момчета по чаша медовина, а после вдигна своята. — Честит рожден ден, Ралф…

— Рон… — пошушна Хари.

Рон обаче май изобщо не чу наздравицата и вече беше гаврътнал на един дъх медовината.

Мина най-много една секунда, точно колкото удар на сърцето, през която Хари разбра, че става нещо ужасно, а Слъгхорн изобщо не забеляза.

— За много години…

— Рон!

Той беше изпуснал чашата, понадигна се на фотьойла, после се свлече, а крайниците му се затресоха неудържимо. От устата му започна да излиза пяна, очите му щяха да изскочат от очните кухини.

— Професоре! — ревна Хари. — Направете нещо!

Но от шока Слъгхорн явно не можеше и да помръдне, а Рон трепереше и не можеше да си поеме въздух, кожата му посиняваше.

— Какво… ама… — зафъфли Слъгхорн.

Хари прескочи ниската масичка и се завтече към чантата със съставките за отвари на Слъгхорн. Започна да вади бурканчета и торбички, докато стаята не се изпълни с ужасен гъргорещ звук — Рон се задушаваше. Точно тогава Хари намери каквото търсеше — камъка с вид на спаружен бъбрек, който Слъгхорн беше взел от него в часа по отвари.

Хукна обратно към Рон, отвори устата му и пъхна вътре безоара. Рон се разтресе целият и изхърка, а тялото му се отпусна и застина.

— Значи ако обобщим всичко — този не е от най-веселите рождени дни на Рон — каза Фред.

Беше вечер, в болничното крило бе тихо, пердетата по прозорците бяха дръпнати, осветлението — включено. Рон беше единственият пациент. Хари, Хърмаяни и Джини бяха насядали около него: цял ден бяха чакали пред двукрилата врата и всеки път, когато някой влезеше или излезеше, се бяха опитвали да надзърнат вътре. Мадам Помфри ги беше пуснала чак в осем вечерта. Фред и Джордж пристигнаха в осем и десет.

— Не подозирахме, че ще му връчим подаръка точно така — мрачно отбеляза Джордж, остави върху нощното шкафче на Рон голям пакет и седна до Джини.

— Да, когато си представяхме сцената, той беше в съзнание — добави Фред.

— Бяхме в Хогсмийд и чакахме да го изненадаме — продължи Джордж.

— В Хогсмийд ли сте били? — ахна Джини и вдигна очи.

— Мислехме да купим магазинчето на Зонко — обясни свъсено Фред. — Нещо като филиал в Хогсмийд, но каква полза, щом в почивните дни вече не ви пускат да си купувате от нашите нещица… всъщност сега това е без значение. — Той придърпа един стол, седна до Хари и се взря в бледото лице на Рон. — Какво точно стана, Хари?

Хари отново повтори всичко, което вече беше разказал сигурно сто пъти на Дъмбълдор, Макгонъгол, Мадам Помфри, Хърмаяни и Джини.

— Тогава му пъхнах в гърлото безоара и Рон започна да диша по-спокойно. Слъгхорн хукна да вика някого на помощ и се появиха Макгонъгол и Мадам Помфри, които пренесоха Рон тук. Смятат, че ще се оправи. Мадам Помфри каза, че ще се наложи да остане тук седмица и нещо… и да взима екстракт от седефче…