Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари обаче никога не се беше интересувал толкова малко от куидич — все повече го обсебваше мисълта за Драко Малфой. И досега проверяваше при всеки сгоден случай Хитроумната карта, понякога минаваше по обходни пътища само и само да се озове в близост до Малфой, но още не го беше хванал да върши нещо необичайно. Освен това Драко продължаваше да изчезва понякога от картата по необясним начин…

За жалост Хари нямаше време да обмисля тези неща — толкова беше зает с тренировките по куидич, с домашните и с това, че напоследък Кормак Маклагън и Лавендър Браун го следваха по петите където и да отидеше.

Така и не можеше да реши кой от двамата е по-досаден. Маклагън не се уморяваше да намеква, че като пазач титуляр той ще бъде по-добър от Рон и че сега, когато го вижда да играе постоянно, Хари неминуемо ще стигне до същото заключение. Освен това си умираше да отправя нападки към другите играчи и да излага подробни схеми за тренировките, та Хари се видя принуден не веднъж и два пъти да му напомня кой е капитан.

Междувременно Лавендър също дебнеше Хари, за да говорят за Рон, което за него бе по-уморително и от лекциите по куидич на Маклагън. В началото Лавендър бе много ядосана, задето никой не се е сетил да я уведоми, че Рон е в болничното крило… „Така де, все пак съм му гадже!“ За беда обаче тя явно беше решила да прости на Хари този пропуск и да си говори надълго и нашироко с него за чувствата на Рон — доста притеснително занимание, което Хари на драго сърце би пропуснал.

— Виж какво, защо не го обсъдиш направо с Рон? — възкликна той след един особено дълъг разпит, при който Лавендър се опита да изясни всичко, като се почне какво точно е казал Рон за новата й официална мантия и се стигне до това, дали според Хари Рон смята отношенията си с нея за сериозни.

— Да, и аз предпочитам да питам него, но той спи винаги когато му ходя на свиждане! — отвърна през сълзи Лавендър.

— Така ли? — учуди се Хари, защото всеки път когато отидеше в болничното крило, заварваше един съвсем буден Рон, който проявяваше остър интерес към новината, че Дъмбълдор се е карал със Снейп, и само се чудеше какви още обиди да изрече по адрес на Маклагън.

— Хърмаяни Грейнджър още ли му ходи на свиждане? — попита най-неочаквано Лавендър.

— Да, мисля, че ходи. Е, те са приятели — напомни смутен Хари.

— Приятели ли, я не ме разсмивай! — тросна се презрително момичето. — След като двамата с Рон тръгнахме, тя не му говореше със седмици! Но сега, когато той е толкова интересен , Хърмаяни вероятно иска да се сдобри с него…

— Какво му е интересното, че са го отровили ли? — попита Хари. — Всъщност… извинявай, трябва да вървя… Маклагън ще дойде да обсъдим мача — побърза да добави, а после изхвърча през странична врата, която се правеше на плътна стена, и хукна по един от преките пътища — той щеше да го изведе при кабинета по отвари, където за щастие не можеха да го проследят нито Лавендър, нито Маклагън.

Сутринта в деня на срещата по куидич с хафълпафци Хари се отби в болничното крило преди да се отправи към игрището. Рон беше превъзбуден: Мадам Помфри отказваше да го пусне на мача с довода, че не бива да се вълнува прекалено много.

— Как се представя Маклагън? — попита той притеснено, явно беше забравил, че вече му е задавал два пъти същия въпрос.

— Казах ти — отвърна търпеливо Хари, — дори и да беше от световна класа, пак нямаше да го искам за пазач. Все поучава другите и си въобразява, че може да играе на всеки пост по-добре от всички нас. Изгарям от нетърпение да се отърва от него. И понеже стана дума за отърваване — допълни той, като се изправи и взе „Светкавицата“, — престани да се правиш на заспал, когато Лавендър ти идва на свиждане. Тя също ще ме подлуди.

— Ох! — засрами се Рон. — Да. Добре.

— Ако не искаш да се срещате, кажи й го направо — посъветва го Хари.

— Да… добре… ама не е толкова лесно — заоправдава се Рон. Известно време мълча. — Хърмаяни ще се отбие ли преди мача? — допълни той уж нехайно.

— Не, вече отиде с Джини на игрището.

— Аха! — възкликна доста мрачно Рон. — Добре. Е, хайде, успех! Дано го смажеш тоя Маклаг… Смит де.

— Ще се постарая — обеща Хари и нарами метлата. — Ще се видим след мача.

Забърза по безлюдните коридори — всички ученици се бяха изсипали навън — някои вече седяха на стадиона, други отиваха натам. Докато вървеше, Хари поглеждаше през прозорците и се опитваше да прецени силата на вятъра, но някакъв звук го накара да обърне поглед и той видя Малфой, който крачеше към него заедно с две момичета, и двете смутени и нацупени.