Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Доби е свободно домашно духче, може да се подчинява на когото си поиска и ще направи каквото му нареди Хари Потър! — заяви Доби, а от съсухреното му личице по пуловера се застичаха сълзи.

— Добре тогава — рече Хари и двамата с Рон пуснаха домашните духчета, които паднаха на пода, но не продължиха да се бият.

— Да не би господарят да ме е викал? — изграчи Крийчър и се поклони на Хари, макар че го изгледа сякаш му пожелаваше мъчителна смърт.

— Да, повиках те — потвърди Хари, като хвърли поглед към вратата на кабинета на Мадам Помфри, за да се увери, че заклинанието „Муфлиато“ все още действа: по нищо не личеше главната сестра да е чула суматохата. — Искам да ти възложа една работа.

— Крийчър ще изпълни каквото му нареди господарят — оповести домашното духче и се поклони толкова ниско, че почти докосна с устни кривите палци на краката си, — защото Крийчър няма друг избор, но Крийчър се срамува да има такъв господар, да…

— Доби ще я свърши, Хари Потър — изписука Доби, чиито очи с големина на топки за тенис още плуваха в сълзи. — За Доби ще бъде чест да помогне на Хари Потър!

— Сега се сещам, че не е зле да ви използвам и двамата — рече Хари. — Добре… искам да следите Драко Малфой. — Без да обръща внимание на Рон, по чието лице се изписаха и изненада, и отчаяние, той продължи: — Искам да знам къде ходи, с кого се среща и какво прави. Искам да го следите денонощно.

— Добре, Хари Потър! — викна на мига Доби и огромните му очи блеснаха от вълнение. — И ако Доби обърка нещо, Доби ще се хвърли от най-високата кула, Хари Потър!

— Не се налага — припряно рече Хари.

— Господарят ме праща да следя най-младия от рода Малфой? — изграчи Крийчър. — Господарят иска да шпионирам чистокръвния племенник на старата господарка?

— Точно така — потвърди Хари, който вече бе съзрял огромната опасност и реши незабавно да я предотврати. — Забранено ти е, Крийчър, да го предупреждаваш или да му показваш какво правиш, забранено ти е изобщо да разговаряш с него, да му пишеш писма или… или да поддържаш каквато и да е връзка с Малфой. Разбра ли?

Стори му се, че Крийчър се мъчи да намери някаква пролука в указанията, които току-що е получил, и зачака. След миг-два за огромно удовлетворение на Хари Крийчър се поклони още веднъж доземи и каза с горчиво негодувание:

— Господарят мисли за всичко и Крийчър е длъжен да му се подчини, макар че Крийчър предпочита да е слуга на малкия Малфой, ами да…

— Значи се разбрахме — прекъсна го Хари. — Искам да ми докладвате редовно, но първо се уверете, че наоколо няма никого, и чак тогава се появявайте. Рон и Хърмаяни не се броят… И не казвайте на никого какво правите… И да следите Малфой, да не се отделяте от него, все едно сте залепени като магарешки трън.

Рано в понеделник сутринта Хари и Рон напуснаха болничното крило, напълно възстановени след грижите на Мадам Помфри, и сега можеха да се радват на ползите от това да те съборят от метлата или да те отровят, най-голямата от които бе, че Хърмаяни се сдобри с Рон. Дори тръгна с тях на закуска и донесе със себе си новината, че Джини се е скарала с Дийн. Съществото, задрямало в гърдите на Хари, внезапно надигна глава и обнадеждено подуши въздуха.

— Защо са се скарали? — попита той уж нехайно, след като завиха по коридора на седмия етаж, където нямаше никого, ако не броим едно съвсем мъничко момиченце, разглеждащо гоблен с тролове в балетни пачки.

Щом зърна шестокурсниците, момиченцето се ужаси и изпусна тежките месингови везни, които носеше.

— Няма страшно! — рече мило Хърмаяни и забърза да му помогне. — Ето, виж… — Тя чукна с върха на магическата си пръчка по разкачените везни и изрече: — Репаро!

Момиченцето не благодари и докато те го подминаваха, продължи да стои като вкоренено и да ги гледа, а Рон се обърна да го види още веднъж.

— Стават все по-малки — отбеляза той.

— Остави я — каза донякъде нетърпеливо Хари. — Хърмаяни, защо са се скарали Джини и Дийн?

— О, Дийн се смееше заради онзи блъджър, с който те млатна Маклагън — отговори тя.

— Сигурно наистина си е било смешно — рече уместно Рон.

— Изобщо не изглеждаше смешно! — разгорещи се Хърмаяни. — Изглеждаше ужасно и ако Кут и Пийкс не бяха хванали Хари, той можеше да се нарани много тежко!

— Е, не е било нужно Джини и Дийн да се карат — каза Хари, като се опитваше и това да прозвучи нехайно. — Или още са заедно?