Лора Роуланд - Бундори

Цопнаха с оглушителен плясък и студената вода ги погълна. Сано замята ръце и крака, опитвайки да се издигне на повърхността, но Чуго продължаваше да го стиска за китката и да я извива, за да изтръгне меча от ръката му. Сано отпусна длан. Убиецът го сграбчи за гърлото и захвана да го души. Кръвта забуча в ушите му, докато се опитваше да се откопчи от ръцете на Чуго. Давеше се и хриптеше. През мътната вода видя лицето на нападателя си — свирепо, озъбено, безумно. Сано отчаяно сключи крака, повличайки Чуго към дъното, и в същото време се опита да достигне късия меч на кръста си.

Очевидно прозрял намеренията му, капитанът пусна гърлото му и пресрещна ръката му. Двамата шумно изскочиха на повърхността. Сано успя да поеме въздух, преди една вълна да го блъсне в лицето. Улови меча си, но Чуго отново притисна ръката му и сключи мускулестите си крака около кръста му. Сано вече потъваше, готов да признае поражението си, когато отчаянието му донесе вдъхновение. Извитият нос на люлеещата се лодка се извисяваше точно зад гърба на Чуго. Сано се подаде над водата, пое въздух и заговори:

— Чуго — изхриптя задавено той, произнасяйки думите си според движението на лодката: — Генерал Фудживара и владетелят Ода Нобунага ти заповядват да ме пуснеш!

Хватката на капитана се охлаби — само за миг, но това бе достатъчно. С всичка сила Сано го блъсна. Чуго залитна назад в опасна близост до лодката. Точно тогава една вълна повдигна носа й и го стовари върху главата му. Лицето на капитана замръзна в гримаса на слисване и почуда. Краката и ръцете му изведнъж омекнаха и той изпадна в несвяст, отпусна се по гръб и течението го понесе нататък сред дъжд и вълни. Сано нямаше време да се наслади на победата си.

Трябваше да измъкне противника си от реката, преди и двамата да се удавят, да освободи Янагисава и да върже лодката за моста. Заобиколи с плуване кърмата и намери въжето, по което се бе покатерил на лодката, завърза с него Чуго, след което се изкачи на борда. С нечовешки усилия успя да извлече безжизнения началник на охраната, но установи, че докато се бе мъчил, лодката, носена от течението, бе отминала моста и сега продължаваше надолу по реката. Сано се озърна и видя пустия бряг. Отпусна се отчаян върху парапета. Дори и да хвърлеше котва, лодката можеше да се преобърне и да ги погуби, преди да пристигне помощ. Сано се заклатушка към десния борд, където Янагисава стенеше и ридаеше.

— Янагисава сан, можете ли да управлявате лодка с платна?

Янагисава преглътна от изненада и вдигна глава. Очите му представляваха кладенци откровен страх.

— Ти! — изграчи той. — Къде е Чуго?

Сано го изгледа със съжаление:

— Вързал съм го. Вече не може да ви стори зло…

Чертите на Янагисава се изкривиха в познатата маска на омраза.

— Заповядах ти да ме отвържеш, Сано Ичиро! — изръмжа той.

Без заплахата на Чуго, дворцовият управител бързо възвърна господарската си осанка. Изви се към Сано и го засипа със злостни ругатни.

Лодката се носеше по течението с нарастваща скорост, блъскана от вълните. Светкавици раздираха небето. Сано попита по-твърдо:

— Можете ли да управлявате такава лодка?

— Разбира се, че не, идиот такъв! Да не съм някакъв си прост моряк. Отвържи ме, за да те убия!

Сано го сграбчи под мишниците и го завлече в кабината, където го остави, без да го отвърже, и бързо се върна при кърмата. Никога не бе карал лодка, но му се налагаше да опита. Безпомощно заоглежда с присвити очи сложната плетеница от въжета, които се спускаха от платното, минаваха над кабината и се промушваха през дървените скоби на планширите. Какво да прави?

Сграбчи лоста на кормилото и се опита да обърне лодката към брега. Никакъв резултат. Греблата бяха твърде тежки, а плющящото платно не му се подчиняваше. Лодката рязко се наклони.

— Ще те убия! — крещеше Янагисава от кабината.

Точно когато мислеше, че лодката ще се преобърне, тя подскочи нагоре. Сано използва момента и отново завъртя платното, този път по-плавно и под по-малък ъгъл към вятъра. Лодката се наклони, но остана стабилна. Носът й се насочи на запад, към брега. Скоро Сано различи срещу себе си очертанията на пристанището и складовете на Едо. В следващия миг дочу далечни викове и съзря пред себе си дребни фигури на тичащи и ръкомахащи по брега хора. Сано разпозна Хирата сред тях и се засмя, обзет от облекчение. Изчака, докато приближи пристана, после отпусна платното.

Лодката се обърна по посока на течението и застана успоредно на кея. Бурята продължаваше да вилнее, но за Сано светът бе възвърнал своята стабилност.