Лора Роуланд - Бундори

— Ще дойда с вас! — Хирата явно бе усетил, че нещо не е наред, и застана плътно до Сано.

Твърде изморен и отчаян, за да спори, Сано го остави да язди редом с него. Двамата се отправиха на север, извън града, където убийствата бяха приключили със залавянето на Чуго. Когато се озоваха край храма Асакуса, Сано слезе от коня си пред един параклис.

— Изчакай тук — нареди на Хирата.

Сано влезе през портата, прекоси малкия двор и мина през друга врата. Озова се в гробището, където коленичи пред четвъртита каменна колона, увенчана с декоративен покрив, под който малка урна съхраняваше праха на баща му.

— Отосан, аз удовлетворих желанието ти — гласът на Сано затрепери от усилието да сдържи сълзите си. — Но защо изпълненият дълг не е достатъчен, за да се почувствам щастлив?

Изведнъж клоните на дърветата в гробището прошумоляха и в шепота им Сано чу гласа на баща си:

— Борбата, която водиш, сине мой, е неизбежна съдба на всеки самурай. Това е борбата да разграничиш правдата от неправдата, да отсееш доброто от злото.

— А как самураят разбира кое е правилно? — поддаде се Сано на илюзията и отправи гласно въпроса си към невидимия дух.

— По-добре попитай как самураят успява да следва пътя на доброто, а не този, който води към лошото… — отвърна шепотът на клоните. — Като прави добро, самураят ще постигне удовлетворението, че е изпълнил своята карма и е овладял най-трудната част от Бушидо! — и клоните утихнаха тъй внезапно, както бяха зашумели.

Неочаквано се почувства по-спокоен. Върна се при Хирата и рече:

— Да тръгваме.

Думите на баща му, тъй загадъчно прозвучали в ушите му, не излекуваха болката, но му донесоха прозрение. Да, наистина, Сано бе рискувал живота си в услуга на един слабохарактерен и своенравен деспот, комуто трябваше да продължи да служи, но неговото собствено бундори — бойният трофей, който бе спечелил в това разследване — бе мъдростта да знаеш какво е да си самурай. И да постигаш удовлетворение от избора на верния път.

Сано трябваше да продължи да служи на правдата, тъй като навикът бе вече неделима част от същността му, — докато самото служене му донесе щастие. Някой ден.

Хирата стоеше до него и чакаше.

— Сега накъде, сосакан сама?

— Обратно към двореца.

И макар че духът му винаги щеше да копнее за Аой, а мислите му да я следват по суша и море, Сано бе длъжен да дири щастието в работата си, в брака си и във вярната служба към господаря.

Защото утрешният ден започва от днес.

бакуфу — военнофеодално правителство на Япония

Банчо — жилищен район за хатамото — наследствените васали на шогуна

бундори — боен трофей

Бушидо Пътят на воина — моралният кодекс на самураите

гамбате кудасай — дерзай и успех

гекокуджо — изкуството низшият да победи висшия

гомен насай — съжалявам

даймио — едър феодален владетел в средновековна Япония

джите — отбранително оръжие на полицейските патрули с извит връх за прехващане на противниковия меч

джонин — главен ръководител и учител в школа за нинджи

дошин — низш чиновник от силите на реда; полицейски патрул

ета — най-низшата прослойка в социалната йерархия; презрян човек

йорики — началник-отдел в силите на реда

кайшаку — секундант

кенджуцу — изкуството да се сражаваш с меч; учението кендо

кобан — японска златна монета

коничи уа — добър ден

куно ичи — жена нинджа

кусари — гама къса остра коса с тежък синджир в долния край на дръжката

мецуке — шпионин на шогуна

миай — официална среща между младите в присъствието на родителите им; сгледа

минка — селска колиба

муими — глупост

мономи но джицу — изкуството да откриеш и да атакуваш слабото място на жертвата

мочи — твърди оризови питки

нецуке — талисман

нинджуцу — изкуството да се промъкваш; учението нинджа

окаший — абсурд, нелепост

ото сан — татко

рангакуша — японски учен от холандската школа ронин рякубон но

сама — господар, учтиво обръщение към вишестоящ

сашими — тънки ивици сушена риба

сенсей — учител

сепуку — ритуално самоубийство при опозоряване или при смъртна присъда, привилегия на кастата на воините

сосакан — личен следовател на шогуна

сумимасен — извинете, простете

хатамото — наследствен васал на шогуна

юджо — куртизанка от квартала на удоволствията Йошивара

юна — куртизанка в обществените бани в Едо