Лора Роуланд - Бундори

— Май че не. Аз… толкова се уплаших, че даже не си спомням как съм слязъл по стълбата. Помня само, че хукнах по улиците и крещях за помощ — гласът на Удогучи изтъня съвсем. — Някой сигурно бе викнал полиция, защото, когато се опомних, те бяха около мен, задаваха ми въпроси и ме караха да им покажа главата. Не знам как съм се озовал тук. Казах на колегите ви, че не знам кой го е убил…

— Е, аз пък знам — прекъсна го старицата и кимна заговорнически: — Дух е бил. Невидим дух на самурай, който броди по земята и вярва, че все още се сражава в битката, в която е загубил живота си. Кой друг, ако не призрак, може да убие и да изчезне без следа? И кой друг, ако не самурай от едновремешните, би превърнал главата на своя враг в трофей?

Сано ги изгледа втренчено. Осемдесет и девет години бяха минали, откакто в битката при Секигахара 6 6 Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции при Секигахара на 21.10.1600 г. и слага край на изтощителната гражданска война — Б.ред. воюващите кланове за последен път бяха взимали отсечени глави като бойни трофеи. Нима историята с призрака би могла да обясни зловещото убийство от изминалата нощ?

— О, не, о, не! — извика в този миг Удогучи и се олюля. — Ако снощи съм видял призрак, значи съм прокълнат и ще умра!

— Убиецът е жив човек, не дух! — заяви Сано твърдо. — А сега ми опиши човека, когото си видял, и ми посочи мястото.

Пазачът затрепери целият:

— Беше последният, който мина през портата, преди да я затворим. Рекох му, че е късно, да побърза, но той не ми отвърна. Беше толкова тъмно и мъгливо, че не можах да го видя добре.

— Слаб ли беше или пълен? — попита Сано търпеливо. — Висок или нисък?

— Не зная. Не си спомням. Беше самурай, имаше мечове. Носеше широко наметало. И голяма сламена шапка, за да скрива лицето му.

— Забеляза ли нещо друго около него? Помисли добре.

Пазачът поклати отрицателно глава. Сано отчаяно прехвърли събраните сведения. Че убиецът е самурай, можеше да се заключи от начина, по който бе извършено самото убийство, но разпитът не успя да хвърли повече светлина върху точния час на смъртта, нито да предостави надеждно описание на нападателя. Бе се надявал да установи, че неизвестният извършител е убил Кайбара, отнесъл е главата в дома си, приготвил е трофея и го е сложил на кулата непосредствено преди затварянето на портите, което би означавало, че живее в махалата около аптеката. Но Удогучи бе видял странника преди затварянето на портите, а бе открил главата малко след отварянето им призори — с цяла нощ на разположение убиецът е можел да дойде отвсякъде.

Сано стана и се сбогува с възрастната двойка. После се обърна към пазача:

— Бих искал да видя кулата, където си намерил главата.

— Да, господарю.

Упътен от Удогучи, Сано забърза към противопожарната кула, съпроводен от цяло шествие любопитни. Явно всички бяха разбрали кой е, и искаха да видят как работи. Хирата и помощниците му ги разпръснаха със своите джите. Сано мислено им благодари за охотното съдействие.

Заизкачва се нагоре по стълбата — стъпалата бяха влажни и всичко наоколо бе поръсено със сол, за да се заличи присъствието на смъртта. Хората смятаха съприкосновението с нея за скверно и затова някой бе побързал да почисти площадката на кулата, без да съзнава, че по този начин унищожава всички евентуални следи или улики по убийството. Сано въздъхна и се втренчи в пространството над къщите. Едо бе построен предимно от дърво, а жителите му се отопляваха с мангали с дървени въглища — затова рядко минаваше и месец, без да избухне най-малко един пожар. Откакто преди трийсет и осем години Големият пожар бе унищожил почти половината град и бе отнел живота на повече от сто хиляди души, жителите бдяха непрестанно и използваха тези кули, за да сигнализират с камбанен звън още щом зърнеха дим или пламък. Снощи в мъглата едва ли някой е поглеждал към кулата или се е качвал тук. Да, убиецът наистина бе избрал най-подходящото време. Сано отчаяно сведе поглед. В едномилионния Едо се разхождаха най-малко петдесет хиляди самураи. Как да открие убиеца? Защо не се вслуша в съвета на Ногучи! Как да постъпи сега, как да избегне провала и опозоряването? Вече го нямаше баща му да го дари с мъдростта на Бушидо и да му покаже верния път.

— Ото сан, татко, какво да правя сега? — прошепна той. И да бе чул думите му, духът на баща му не отговори. Още по-печален, Сано слезе по стълбата и нареди на Хирата: — Разпитай всички в района и разбери дали не са забелязали нещо подозрително снощи или рано тази сутрин. Гледай за мъже с рани от меч. Претърси врата по врата всяка къща. Започни от противопожарната кула и аптеката и карай подред. После ела да ми докладваш пред главната порта на крепостта в часа на кучето 7 7 Около 20 часа — Б.ред. — завърши той и се сбогува.