Лора Роуланд - Иредзуми

— Рейко! Какво правиш тук? — изкрещя Сано между два удара.

— Защитавам дома си! — отвърна му рязко Рейко. С удивителна пъргавина тя се хвърли срещу Кушида с развети поли и коси. Завъртя меча и нанесе звучен удар върху дръжката на копието, уцелвайки един от подсилващите метални пръстени.

Сано ахна слисан. Само един пръст встрани, и щеше да разсече дръжката. Удар, достоен за майстор, а Рейко бе тъй дребна, тъй крехка. Сано побърза да се вмъкне между нея и Кушида и да поеме по-опасните удари.

— Рейко, това не е игра. Бягай от тук, пази се!

— Дръпни се! Остави ме да му отвърна!

Лицето й грееше с вдъхновеното изражение на самурай в битка. Тя отново се хвърли срещу Кушида. Остриетата им се сблъскаха. Дъщерята на съдията Уеда грациозно отбягна един контраудар и започна такава серия удари, че принуди Кушида да отстъпи. Но явно нямаше да издържи дълго срещу такъв тежък противник. Сано застана редом със съпругата си. Като отбиваше ударите на пазача, той се протегна със свободната ръка и блъсна Рейко с всичка сила. С негодуващ вик тя отхвръкна вън от вратата. Сано чу трясък, когато тялото й се блъсна в отсрещната стена на коридора. Той си отдъхна — Рейко бе спасена, но този кратък момент разсейване замалко да му коства живота. Копието на Кушида се бе устремило към сърцето му; Сано отскочи точно навреме и острието само го одраска по гърдите. Зловеща усмивка изкриви лицето на пазача, но той не се предаде. Сано му нанесе още няколко прорезни рани и в следващия миг в стаята нахлу отряд самураи. С извадени мечове те заобиколиха главния пазач Кушида.

— Хвърли копието! — нареди му Хирата. Притиснат в ъгъла, Кушида отстъпи назад, леко привел нагината. После се нахвърли върху помощниците на Сано и стоманените им остриета задрънчаха оглушително. Разнесоха се крясъци. Сано се хвърли в мелето и извика:

— Не го убивайте! Хванете го жив! — на всяка цена трябваше да разбере защо Кушида е дошъл в дома му.

Макар и един срещу десет, Кушида се биеше смело, без да обръща внимание на многократните подкани да се предаде. Хартиените стени вече бяха изпокъсани, декоративните елементи между прозорците бяха станали на трески, татамите бяха опръскани с кръв. Накрая двама от отряда на Сано докопаха Кушида в гръб, а Хирата и други трима изтръгнаха копието от ръцете му. Притиснаха го на пода. Задъхан, Сано прибра меча си в ножницата.

— Вържете го и промийте раните му. После го доведете в приемната. Там ще говоря с него.

В коридора Сано срещна Рейко, която стоеше сама с увиснал в ръката меч. Тя му отправи поглед, изпълнен с явна враждебност. После се обърна и бързешком се отправи към личните си помещения.

Кушида стоеше на колене в приемната, със завързани зад гърба му ръце и нозе. Грозното му лице бе изкривено от ярост; от гърлото му се носеше гневно ръмжене. Потта му изпълваше стаята с противен резлив мирис. Хирата и още двама помощници бяха клекнали недалеч от него, в случай че успее да се освободи. Сано крачеше наоколо, без да откъсва поглед от пленения пазач. Собствената му рана бе лека, но той усещаше мъчителна болка заради плачевното състояние на брака си, който след тазвечерното произшествие — вече бе безвъзвратно съсипан.

— Ти ли нападна стражите пред къщата ми и пред другите имения? — попита той Кушида.

Пазачът го изгледа с омраза.

— И какво, ако съм аз? — възкликна презрително той. — Всички са живи. Знам как да ранявам, без да убивам.

— Какво правеше в кабинета ми?

— Нищо… — Кушида се напъна да скъса вървите, с които го бяха овързали. Лицето му почервеня от усилието.

— Човек не просва в безсъзнание десетина стражи, не влиза в чужда къща без позволение и не обръща вещите на стопанина наопаки без причина. Отговаряй: защо дойде тук?

— Какво значение има? Ще си измислите разни лъжи, ще си направите собствени заключения и ще ме осъдите, каквото и да кажа…

— В голяма беда си — каза Сано, като нарочно положи усилие гласът му да прозвучи равен, независимо от растящото нетърпение. — Въпреки добрата ти репутация те чака екзекуция. Дори само за това, че си използвал оръжие в границите на замъка. Но аз съм готов да те изслушам и да препоръчам по-леко наказание, ако причините са ти достатъчно основателни. Тъй че говори и побързай. Нямам на разположение цяла нощ.

Кушида изгледа свирепо Сано, Хирата и другите двама помощници. После наведе глава и каза:

— Търсех дневника на Харуме.

— А ти откъде знаеш за него? — попита Сано.