Лора Роуланд - Иредзуми

Шичисабуро вървеше нагоре по кея с церемониална грация, все едно излизаше на сцената на театър Но. Щом видя своя господар, очите му засияха, той се поклони и запя:

Това бе цитат от пиесата „Кантан“ 21 21 Област в древен Китай. На японски кантан означава възхищение — Б.пр. на великия Дзеами Мотокийо 22 22 Японски драматург (1363–1443), смятан за най-големия майстор в историята на театър Но — Б.пр. за един китайски селянин, който си представя как се възкачва на императорския трон.

Янагисава и Шичисабуро често се забавляваха, разменяйки си реплики от някоя любима драма. Като чу любимата си песен от тази пиеса, дворцовият управител се разчувства и топлината на желанието изпълни цялото му тяло. Момъкът бе изкусен актьор и тъй поразително красив, но на този етап деловата работа стоеше преди удоволствието. Янагисава дръпна Шичисабуро в беседката, затвори вратата и попита:

— Изпълни ли нарежданията, които ти дадох снощи?

— О, да, господарю мой.

На светлината на лампата лицето на младия актьор излъчваше щастие. Присъствието му изпълваше помещението със свежия сладък мирис на младостта.

— Имаше ли някакви трудности да се озовеш вътре?

— Никакви, господарю мой — отвърна Шичисабуро. — Следвах указанията ви. Никой не ме спря. Беше безупречно.

— Успя ли да намериш, каквото трябва? — независимо от факта, че бяха сами, Янагисава съблюдаваше обичайната си практика да говори предпазливо.

— О, да. Беше точно там, където ми казахте.

— Някой видя ли те?

Младият актьор поклати глава.

— Не, господарю мой, бях много внимателен — устните му трепнаха в дяволита усмивка. — А дори и да са ме видели, никой не би ме познал, нито би разбрал какво правя.

— Да, наистина — Янагисава също се усмихна. — Къде го сложи? — актьорът се вдигна на пръсти и прошепна отговора си в ухото на дворцовия управител. Той се изкиска: — Великолепно! Блестящ си!

Шичисабуро плесна весело с ръце.

— Не, ваша светлост, вие сте блестящ. Сосакан Сано със сигурност ще се улови в капана! — но после съмнение набразди по детски гладкото му чело: — Ами какво ще стане, ако случайно го пропусне?

— Няма — отвърна убедено Янагисава. — Зная как мисли и как действа Сано. Ще постъпи точно както съм предвидил. Но ако по някаква причина не го стори, лично ще му помогна… — Янагисава отново се изкиска. — Не е ли забавно? Единият ми съперник предоставя на другия оръдието за унищожението и на двамата. А ние трябва само малко да почакаме… А! Сещам се как по-приятно да прекараме времето си, докато чакаме. Ела тук.

Янагисава хвана Шичисабуро за ръката и го придърпа към себе си. Но момчето се отдръпна.

— Почакайте, господарю. Имам една изненада за вас. Ще ми позволите ли? — и с изкусителна усмивка развърза пояса си и го пусна на пода. Бавно и тържествено съблече горното си кимоно, смъкна широките си панталони, пусна ги на пода и ги прекрачи. Янагисава го гледаше като упоен — никой не умееше да се съблича с такава безупречна грация. Нямаше търпение да види каква нова еротична наслада му е приготвил актьорът. Очите на Шичисабуро сияеха възбудено. После смъкна бавно бялата си долна роба и я остави да се свлече на пода. Победоносно протегна ръце и се остави на щателния оглед на Янагисава. Дворцовият управител ахна; сърцето му сякаш спря. Пресни разрези бяха белязали гърдите на момъка — все още кървящи, зловещи на фона на бледата гладка кожа. Най-жестокият от тях прорязваше зърното на лявата му гръд. Друг преминаваше през пъпа му и се губеше в превръзката на слабините му. Момъкът изглеждаше като жертва на жестоко нападение. — Направих го за вас, господарю мой! — възкликна Шичисабуро. — За да покажа, че съм готов да понасям болка и да страдам за вас!

Ритуалното самоосакатяване, изпълнено с мечове или кинжали, бе древна практика, прилагана от векове. Чрез нея самураите любовници даваха израз на своята вярност и взаимна отдаденост. Янагисава бе поласкан от старанието на актьора да му достави удоволствие. Разсмя се и каза:

— Добре си се справил!

Шичисабуро коленичи. Взе ръката на Янагисава и я притисна върху раната на гръдта си. Кожата му сякаш гореше.

— С кръвта си се вричам във вечна любов към вас, господарю мой — прошепна младежът. Очите му пламтяха от страст — истинска, неподправена.