Лора Роуланд - Китаноката

Тя поведе Рейко зад къщата в малък заден двор. Рейко се възползва от момента и посочи към съседната къща с невинно изражение:

— Кой ли живее там?

— Някакви мъже… Не ги познавам.

— Колко са?

Озадачена, слугинята поклати глава:

— Те си знаят — после отвори вратата на нужника. — Ако имате нужда от нещо, викнете.

— Аригато, благодаря! — Рейко влезе в тоалетната, изчака слугинята да си отиде и после пак излезе. Огледа внимателно двора. Покрай оградата видя гребла, кошници и една бъчва. Тя тихо обърна бъчвата, стъпи върху нея и надникна през оградата. Съседният двор бе досущ като този, но докато го разучаваше, задната врата на къщата се отвори и на прага се показа мускулест мъж само по препаска. Тялото му бе покрито с татуировки — отличителен знак на бандитите. Той остави вратата открехната и влезе в нужника. Рейко не се колеба дълго — прехвърли се през дувара и на пръсти прекоси двора. Надникна през задната врата и видя сумрачен празен коридор със стаи от двете му страни. После хвърли поглед към тоалетната. Отвътре се разнесе пъшкане. Рейко се шмугна в прохода и притисна гръб до стената. От горния етаж долитаха мъжки гласове. Макар и въоръжена с и кинжал, нямаше никакво желание да се изправя срещу тях сам-сама. Явно мъката бе притъпила инстинкта й за самосъхранение, защото тя загърби с опасностите и се промъкна нататък по коридора до един склад, пълен със сандъци. Притаи дъх и изчака, докато мъжът от тоалетната отмина. Той пое нагоре по стълбите; дъските заскърцаха под нозете му. Тръпчив мирис привлече вниманието й — да, без съмнение миришеше на барут. Тя повдигна капака на един от сандъците и вътре видя броня. Повдигна втори — оказа се пълен с мечове. В третия имаше аркебузи — пушки с дълги стоманени цеви. Четвъртият съдържаше стрели. О, богове, за какво служеха всички тези оръжия? Пък и нали право да ползват пушки имаха единствено войските на Токугава? Нозете й се вкамениха от стъписващо прозрение: левият министър бе следил мъжете, които са трупали в къщата целия този арсенал. И това бе истинската причина за убийството му!

Прииска й се да побегне колкото се може по-надалеч, но вместо това предпазливо запълзя по стълбите, които водеха към втория етаж. Сега гласовете зазвучаха по-силно и тя различи трима говорещи. Призляваше й от страх, а потта по кожата й стана ледена. На втория етаж друг празен коридор водеше покрай ред нови врати. Гласовете идваха от втората стая вдясно. Рейко се шмугна през отворената врата на първата стая и се заслуша.

— Не трябваше да я плашиш — каза изпълнен с тревога млад глас. — Събудил си подозренията й.

Друг глас му отвърна войнствено:

— Кой го е грижа какво си мисли някаква глупачка?

Рейко разпозна гласа на онзи, който й бе отворил портата.

— Сигурно е някоя от проститутките на Ибе, щом знае, че това е неговата къща.

— Не бива да отваряш вратата, без да погледнеш кой е, Горобей — каза друг мъжки глас с изискания диалект на Мияко.

— Мислех, че е Икеда с новата партида оръжия — отвърна мрачно Горобей.

— Май не биваше да използваме къщата на господаря, макар че ще се върне чак през зимата…

— Добре, ама къде другаде да идем — хем да е достатъчно голямо, хем да е уединено, и то в самия град?

Вероятно последните двама бяха васалите на даймио Ибе, оставени да охраняват имота, съобрази Рейко. Вместо това те се бяха възползвали от отсъствието му и бяха превърнали къщата в оръжеен склад.

— Призлява ми от вашето хленчене. Млъкнете!

Мъжът с изискания говор каза:

— Нямаме време за разпри. Трябва да решим какво да правим, за да не допускаме повече рискове. Мисията е над всичко! — мисията очевидно бе заговор срещу шогуна, заключи Рейко. Заговорниците подготвяха военно нападение! Внезапна зловеща тишина в стаята я накара да настръхне. После мъжът с изискания глас каза:

— В къщата има още някой.

Рейко замръзна ужасена.

— Откъде знаете? — попита Горобей.

— Чувствам го.

— Просто сте напрегнат — каза един от стражите. — Плод на въображението.

— След неприятния инцидент преди малко отказвам да поемам повече рискове. Елате. Ще проверим долу.

Рейко се притаи зад един шкаф и проследи с поглед как мъжете един след друг минаха покрай вратата. Пръв бе някакъв свещеник с бръсната глава и атлетична фигура, облечен в шафранова роба.

След него вървяха трима самураи с извадени мечове, с квадратния герб на Ибе по дрехите си. Следваха ги Горобей и още трима грубовати селяни, въоръжени с дебели сопи. Накрая вървяха двама самураи в дрипави одежди — по всяка вероятност ронин. Мрачното им изражение подсказа на Рейко, че хванеха ли я, щяха да я убият без колебание. Тя се втурна към балкона, бутна настрани бамбуковите капаци и погледна навън. Точно отсреща бе балконът на съседната къща. Рейко стъпи на перилото, застина приклекнала за момент и после скочи напред с цялата си сила. Прелетя през въздуха като голяма тромава птица и се приземи на другия балкон, поемайки удара с колене и ръце. Сгуши се там за миг, после се изправи, прехвърли парапета и тупна на улицата. Бързешком пое към имението, за да разкаже на Маруме и Фукида какво бе видяла.