Игор Росоховатски - Гост

— Случвало ми се е — с учудване отвърна Аля.

— И спасителната операция успяваше винаги? „Гостенката“ с благодарност си отиваше?

— Не веднага… Та тя не разбираше, че я спасявам, и бягаше от мене… Но защо заговори за това?

— Действията на хората често наподобяват действията на такава „гостенка“.

На Аля й се дощя да се свие на топка, да изчезне.

— За мен ли се отнася това?

— Не само за теб.

Той забеляза уплахата й и добави:

— И съвсем не за този случай…

Като се връщаше в къщи след работа, Аля се мъчеше да не гледа празната закачалка. Придумваше се, че няма да е дълго сама: щом е обещал, той непременно ще се върне. Но неволно си спомняше странното му поведение: и това, че почти нищо не ядеше; и това, че не й разрешаваше да го изпраща; нежеланието му да обяснява постъпките си, да разказва за себе си…

Сънят бягаше от нея, тя дълго лежа с отворени очи, заслушана в стъпките по улицата. И изведнъж си помисли, че едва ли ще различи сред другите стъпки неговите . Ще познае докосването, гласа, усмивката, дишането му, но никога няма да познае стъпките. По една проста причина — никога не ги бе чула отчетливо.

В тези дни бюрото на полковник Тарнов наподобяваше маса на курортен фотограф. Данните за различни географски точки на курортното крайбрежие, обработени в изчислителния център, не можаха да удовлетворят полковника — бяха твърде общи. Стана нужда да бъдат уточнени с помощта на старите изпитани методи.

Затова до съобщенията от изчислителния център и перфокартите имаше купища снимки и художествени картички с изгледи от курортното крайбрежие. Полковникът подбра няколко десетки от тях, грижливо сортира снимките, номерира ги и ги връчи на помощниците си. Още същия ден те всички заминаха със самолет за крайбрежието. А полковникът още цяла седмица сънуваше цветни сънища с пейзажи и действието в тях неизменно ставаше на морския бряг.

От помощниците си получаваше оскъдни и неутешителни сведения. По курортното крайбрежие имаше голям брой места, досущ като онова, за което бе разказал роботът. Не помагаше и указанието, че най-близката планина се намира на разстояние четири километра и сто и шестдесет метра от парка.

Сред помощниците на полковник Тарнов, изпратени на крайбрежието, имаше и един ветеран от милицията, който на петдесет и пет години бе стигнал до капитански чин. Всички се чудеха защо Тарнов го е включил в групата за издирване. Зад гърба му всички го наричаха „Параграфа“ и този прякор съответстваше точно на характера на капитан Улобов. Тарнов имаше свое особено отношение към него и почти не се учуди, когато тъкмо от капитан Улобов се получи многоочакваното съобщение.

Като търсел само такива места, от които „най-близката планина е на 4 километра и 160 метра“, капитанът започнал да проверява и селищата извън курортната зона. И открил, че в селището Каменка разстоянието от върха на планината до няколко точки отговаря на посоченото. Капитанът започнал да анализира въпросните точки, сред които били котелното отделение на завода, градската баня и един пущинак, обрасъл с шипки, и се спрял на една — централната алея на парка. Това място съответствало на търсенето. Капитан Улобов се поинтересувал дали в селището има почивни домове. Установил, че през тази година в Каменка била открита почивна станция на медицинските работници, която още не е вписана в справочниците.

— Ето на, а ти се ядосваше, че тази година няма да ходя на море — каза Тарнов, като целуваше на сбогуване жена си, и веднага отлетя за Каменка.

Ала и най-старателното разпитване на всички, които биха могли да видят човека с отличителните черти на Великия господар, не даде никакви резултати.

Понеже селището беше малко и присъствието в него на човек с робот-слуга не би могло да остане незабелязано, можеше да се заключи, че са на погрешен път.

В същото време словесният портрет на търсения бе изпратен във всички отделения на милицията по крайбрежието.

Отговор дойде от Ялта. Веднъж спасителната служба забелязала далече в морето плуващ човек. Повикали го по радиото, но той не пожелал да се върне към брега. Наложило се да изпратят катер. Катерът рязко завил пред самия нос на вироглавеца, облял го с талази вода и отрязал пътя му към морето. Спасителите не много учтиво го поканили да се качи на борда.

В отговор вироглавецът се гмурнал и изчезнал. Търсили го, но безуспешно, поради което, естествено, началникът на службата и двамата спасители, които се намирали на катера, са имали големи неприятности.