Нора Робъртс - Отрова

— А! — Сега вече става наистина страшно, помисли си Софи. — Значи триъгълникът се трансформира в квадрат. Джери е свързан с Дон, Дон с баща ми. Двамата от своя страна с Крис. Доста подредено.

— Какво смяташ да направиш?

— Ще уведомя полицията, както тук, така и в Америка. И искам да говоря с Дейвид. Той сигурно знае повече за работата на Джери в „Льо Кьор“. — Софи си взе една ягода от подноса и бавно отхапа от нея. — Утре ще отида във Венеция. Съгласих се да дам няколко интервюта, с което ще сритам Дон в топките. Ще обявя, че е бил непочтен със семейството и е предал верните работници и клиенти на „Джиамбели“. Ще покажа на света нашето смайване, мъка и съжаление, както и непоколебимото ни желание да помогнем на властите с надежда, че той скоро да бъде намерен от правосъдието, ще изразя и нашето съчувствие към невинната му бременна съпруга, малките му деца и скърбящата му майка.

Тя посегна към бутилката и напълни отново чашата си. Погледна го косо и след кратко мълчание подхвърли:

— Сигурно си мислиш, че е грубо, хладнокръвно и малко гадничко.

— Не. Мисля си, че ти е тежко. Поела си отговорността да изречеш всички тези неща и да държиш главата си изправена, докато го правиш. Имаш гръбнака на баба си. Софи.

— Отново ме изненадваш, но graziе. Трябва да се справя с Джина и леля ми. Ако искат подкрепата от страна на семейството — емоционална и което е по-важното, финансова, — ще трябва да се придържат към нашата линия на поведение пред обществото.

— Кога тръгваме?

— Нямам нужда от теб.

— Не ставай глупава, не ти прилича. Макмилън е толкова замесен в тази работа, колкото и виновен. Ще бъде по-добре, ако пред пресата се появим двамата. Нали говорим за ценности — семейство, фирма, партньорство. Солидарност.

— Значи в седем. — Софи отново седна. — Ще напиша изявлението, както и някои евентуални твои отговори. Ще ги прегледаш, докато пътуваме, така че да ти бъдат достатъчно пресни, когато ти задават въпроси.

— Чудесно. Но нека това да бъде единствената област, където ти ще ми подсказваш какво да казвам.

— Трудно ми е да се съпротивлявам на мълчаливия ти характер, но ще се опитам.

Тайлър намаза една препечена филийка с пастет и й я подаде.

— Е, да сменим за малко темата. Какво мислиш за майка си и Дейвид?

— Мисля, че е страхотно!

— Наистина?

— Да. Ти не си ли съгласен?

— По принцип да. Но смятам, че за теб беше прибързано и неочаквано. Трябваше да изчакат с обявяването на годежа си.

— Е, при тези обстоятелства, сигурно имам право да не го приемам. Но това е завой, ново развитие на нещата, което ми доставя радост. Чувствам се добре. Щастлива съм за мама. И за двамата. Той ще бъде добър с нея, тя също. А децата… Тя винаги е искала да има много деца. Е, сега ще ги получи. Макар че вече са наполовина пораснали.

— И аз бях наполовина пораснал, когато Пилар съумя да ми стане повече майка, отколкото моята собствена.

Раменете й, напрегнати и стегнати при последния му въпрос, се поотпуснаха.

— Тя е прекалено млада, за да ти бъде майка.

— И аз й казвах същото. А тя ми отговаряше, че не става дума за възраст, а за отношение.

— Тя те обича. Много.

— Чувствата ни са взаимни. Защо се смееш?

— Не знам. Предполагам, защото бях малко скапана днес, по една или друга причина. И не очаквах да завърша деня, като си седим тук с теб и се разтоварваме от напрежението в романтична обстановка. Чувствам се по-добре, след като ти казах всичко. След като изрекох всички тези ужасни и гадни неща на глас. Изринах мръсотията от оборите — добави Софи и отпи от виното. — Хайде да говорим за нещо по-приятно.

— Вече има доста общи неща помежду ни, за които можем да говорим.

— Вярно. И съм впечатлена, че вместо да водим този разговор вътре и ти да си качил краката си върху масата, седим тук. Вино, свещи, дори музика. — Софи се облегна назад и погледна небето. — Звезди. Приятно ми е да знам, че оценяваш тази атмосфера и дори предпочиташ приятелския разговор пред бизнеса.

— Така е. Но всъщност истинската причина да седнем тук беше, че исках да те прелъстя в приятна обстановка.

Софи едва не се задави с виното.

— Да ме прелъстиш ли? И коя подред е тази точка от твоя дневен ред?

— Току-що излезе на дневен ред. — Тайлър прокара ръка по бедрото й, чувствайки колко е стегнато. — Харесва ми тази рокля.

— Благодаря. Честно да ти призная, облякох я, за да те измъчвам.

— Можеш да бъдеш доволна. Успя. — Очите му срещнаха нейните. — Действа ми като червено на бик.