Нора Робъртс - Партньори

— Ала аз не мога да остана там!

— Напротив. Не ти правя благодеяние. Ще си плащаш за престоя. — Лоръл се усмихна окуражаващо. — Баба ми е решила да пише спомените си а аз непрекъснато си търся извинения, за да не ги печатам на машина. Няма да ти бъде скучно, уверявам те. Тя е на осемдесет и две години и е имала бурен живот. Винаги е обичала мъжете. Поне откакто аз я помня. Ако не бях толкова заета, сигурно с удоволствие щях да се посветя на нейните спомени. Така ще ми направиш голяма услуга.

— Защо вършиш всичко това за мен? — попита Сюзан. — Ти дори не ме познаваш.

— Защото си в беда — отговори просто Лоръл. — И аз имам възможност да ти помогна.

— Само това ли е обяснението?

— Нима помощта трябва да бъде обяснявана по друг начин? Дай ми куфара си — нареди Лоръл, преди Сюзан да успее да каже още нещо. — Ще имаш време да си събереш багажа, докато видя какво е открил Мат. Но преди да излезе, тя се сблъска с него на вратата. — Е?

— Никого не е видял, нищо не е чул. — Мат се подпря на стената и запали цигара. — Ала според мен беше повече заинтригуван от пасианса, който редеше в задната стаичка. — Той издуха дима от цигарата, който се изви към тавана и се разсея. — Говорих и с жената, която чисти стаите. Тя не е пускала щорите.

— Значи някой наистина е влизал тук.

— Може би.

Лоръл се загледа в стената.

— Сюзан просто смята, че е влизал някой крадец. В нейното състояние е по-добре да мисли така.

— Я не се прави на много важна, Лоръл.

— Не се правя. — Тя вдигна ядосано очи към него. — И ще бъде много по-лесно да се справим с всичко, ако тя не вземе да си мисли, че някой определено и целенасочено иска да я спре.

— Няма причини да си мисли подобно нещо — отвърна Мат. — Всъщност какво прави Сюзан в момента?

— Събира си багажа.

Той кимна. И според него не беше много умно да остава в тази дупка.

— Къде ще отиде?

Лоръл вирна брадичка.

— При баба ми.

Без да се опитва да прикрие усмивката си, Мат загледа върха на цигарата си.

— Аха. Ясно.

— Едва ли ти е много ясно! И да не си посмял да философстваш, че се въвличам прекалено много в случая, защото…

— Добре, добре. — Той смачка угарката на мръсния под.

— Също така няма да кажа колко трогателно благороден е жестът ти. Класическа дама. — Ще отида да хвана такси — добави и тръгна, докато Лоръл гледаше след него.

Точно когато реша, че съм го разбрала, помисли си тя, и Мат прави чупка. Ако не съм по-внимателна с него, каза си Лоръл, докато стъпките му заглъхваха по стълбите, ако не съм много внимателна, ще започна да го харесвам. При тази не особено приятна мисъл влезе в стаята и помоли Сюзан да побърза.

След около десетина минути Лоръл седеше до Мат на задната седалка на едно такси и гледаше задните светлини на друго, което отнасяше Сюзан към къщата на баба й.

— Престани да се тревожиш за нея — нареди тихо Мат. — Оливия ще се погрижи за всичко. Няма да й даде никаква възможност да помисли за сестра си. И за всичко останало.

Лоръл сви рамене и се облегна назад.

— Не се съмнявам в това. Но започвам да се съмнявам, че Ан Трулейн се е разхождала сама из блатото посред нощ.

— Хайде да огледаме фактите, Лоръл и да се придържаме към тях. Първо мотиви. — Без да се замисли, той нави един кичур от косата й около пръста си. Навик, който беше развил напоследък и който все повече му харесваше.

— Няма никакви мотиви. Жените не отиват да се разхождат току-тъй из блатата, без да имат причини.

— Значи има.

— Няма сексуално насилие — продължи Мат като на себе си. — Тя не е имала пари и освен това единственият й наследник би била Сюзан или съпругът й. Той има сестра, ала не мога да открия никакво облагодетелстване или връзка. Поне в тази насока.

— Последните хора, които бих заподозряла в убийство, са Луис и Мариън Трулейн. Но освен секс и пари има и много други мотиви за извършването на убийство.

Мат вдигна вежди, като продължи да си играе с косата й.

— Така е, ала на човек първо това му идва на ум. И причините обикновено са тези.

— Други мислят с повече сиви клетки, Матю Бейтс. Например ревност, ако се върнем към теорията ти за двете основни причини. Луис е богат и красив мъж. Някоя друга жена може да си се е представяла на мястото на Ан.

Той долови нещо особено в гласа й. Някакво чувство, което не разбираше. И което никак не му харесваше.

— Ти достатъчно добре ли го познаваш?

— Луис ли? — На устните й се появи усмивка и очите й се замъглиха. Виж ти, изненада се Мат, Лоръл никога досега не беше го поглеждала по този начин!