Нора Робъртс - Съдружник по неволя

— Ваше благородие — изпръхтя Харидан, — откъде можем да бъдем сигурни, че обвиняемият няма да се появи тук след два месеца с твърдението, че е изпълнил условията.

— Надзорът ще се осъществява от служител на съда, в качеството на сънастойник на господин Мълдун за тези два месеца. И аз ще получа писмен доклад от този служител. — Устните на съдийката се извика в ъгълчетата. — Струва ми се, с удоволствие ще наблюдавам развитието по това дело. Не е задължително връщането в правия път да се извърши в затвора, господин Харидан.

Рейчъл се въздържа да погледне колегата си с победоносна усмивка.

— Благодаря, ваше благородие.

— Оценявам усилията ви, защитник. Докладът ви да бъде при мен в петък следобед до три часа.

— Моят… — Рейчъл примига, пребледня, сетне зяпна в почуда. — Моят доклад? Но, ваше благородие, не е възможно да определяте аз да съм надзорник на господин ЛеБек.

— Точно това исках да кажа, защитник Станисласки. Вярвам, че представители на двата пола с достатъчно авторитет могат чудеса да сторят за нашия господин ЛеБек.

— Съгласна съм, ваше благородие. Но аз… не съм социален служител.

— Вие сте служител на обществото, защитник Станисласки. Тъй че ще му служите. — И тя удари чукчето. — Следващото дело.

Онемяла от напълно необичайното решение на съдията, Рейчъл се отдалечи в дъното на залата.

— Добър старт, шампионе — промърмори брат й. — Хубавичко се накисна, няма що.

— Как можа да ми скрои такъв номер? Как можа да го измисли?

— Всички знаят, че е малко смахната. — Вбесен, той прихвана сестра си за лакътя и я поведе навън. — Никой да не си мисли, че ще те оставя да си играеш на бавачка с тоя непрокопсаник. Бекет не може да те принуди насила.

— Не може, разбира се. — Тя прекара ръка през косата си и лекичко отблъсна Алекси. — Престани да ме дърпаш и ми дай възможност да помисля.

— Няма какво толкова да мислиш. Имаш си собствено семейство и собствен живот. А пазач на ЛеБек няма да бъдеш, дума да не става. На всичко отгоре и брат му изглежда не по-малко опасен. Не ми ли стига, че те гледам как всеки ден защитаваш тия отрепки в съда? Само това остава, да го вземеш под крилото си, като да ти е родно братче. Няма да го допусна!

Ако бе проявил съчувствие към затруднението, в което бе изпаднала, може би нямаше да реагира така прибързано. Ако просто беше й казал, че не й е провървяло, навярно щеше да го послуша и да направи необходимото, за да оспори решението. Ако… ако…

— Не е необходимо да допускаш каквото и да било Алекси, мога да си играя на по-голямата сестра с когото пожелая. А за теб ще е най-добре да си вземеш страшната значка и да вървиш да арестуваш някой безобиден скитник.

Братът обаче притежаваше същия избухлив нрав.

— Няма да го направиш!

— Сама ще реша какво да правя и какво не. А сега се махни от пътя ми.

Алекси я хвана здраво под брадичката, за да е сигурен, че го гледа право в очите.

— Знаеш ли какво ще ти кажа…

— Дамата ви помоли да се отдръпнете. — Гласът на Зак бе тих, същинска змия миг преди да нападне. Алекси рязко извъртя глава, готов да помете всеки противник. Единствено дългите години авто-тренинг му помогнаха да се въздържи от нанасяне на първия удар.

— Това не е ваша работа.

— Грешите. — Зак зае устойчива позиция.

Гледаха се като настръхнали кучета, готови да се разкъсат. Рейчъл ги разблъска и застана помежду им.

— Престанете, и то веднага. Забравяте къде се намирате. Мълдун, по този начин ли смятате да дадете на брат си пример за добро поведение? Като предизвикате побой?

Мъжът дори не я погледна, очите му останаха впити в Алекси.

— Не обичам да гледам как се малтретират жени.

— Мога и сама да се грижа за себе си. — Сетне се обърна към брат си: — От теб се очаква да се държиш като служител на закона, за Бога. А ти ми се правиш на недорасъл ученик. Съветвам те да помислиш. Според съда това решение би имало успех, затова съм длъжна да опитам.

— По дяволите, Рейчъл… — В очите на Алекси се появи стоманен блясък, когато усети, че Зак отново пристъпва напред. — Виж, драги, ако си наумил да ходиш по нервите на мен или сестра ми, скоро ще си държиш зъбите в чашка до леглото.

— Сестра? — Зак внимателно разгледа лицата им, първо на единия, после на другия.

О, да, приликата лесно се забелязваше, стига човек да си направеше труда да я потърси. И двамата притежаваха онази дива красота, която можеше да е само наследена. Гневът му тутакси се изпари. Защото това напълно променяше нещата. Отново погледна замислено към Рейчъл. Да, това променяше много неща.