Нора Робъртс - Тайна звезда

Влезе в хола, посегна да натисне поредния ключ и видя Грейс, сгушена на дивана.

Бе сигурен, че си бе отишла у дома. Но тя бе тук, свита на топка върху неговия диван, и спеше. Какво, по дяволите, правеше тук?

„Чака те. Каза, че ще те чака.“

Както никоя жена не го бе чакала досега. А Сет не искаше никоя жена да го чака.

В гърдите му се надигнаха чувства, заляха сърцето. Тази ирационална любов го убиваше. Сърцето му тук не беше в безопасност, дори вече не беше негово. Искаше си го обратно, отчаяно му се искаше да може да се обърне, да я остави и да се върне към собствения си живот.

Ужасяваше го, че не би го направил. Че не би могъл.

Грейс със сигурност много скоро щеше да се отегчи, да изгуби интерес към една връзка, която според него от нейна страна се основаваше само на импулсивното желание и секса. Дали щеше просто да изчезне, или да приключи на чисто? Щеше да е на чисто, реши той. Това би било в нейния стил. Тя не бе, както някога искаше да вярва, коравосърдечна, студена или пресметлива. Сърцето й бе всеотдайно, ала, според него, и непостоянно.

Приближи се, приклекна пред нея и се вгледа в лицето й. Между веждите й имаше лека резка. Изглежда сънят й не бе спокоен. Какви сънища я преследваха? Какви тревоги я измъчваха?

Горкото богато момиченце, помисли Сет. Все още бяга, докато остане без дъх, и не може да направи нищо, освен да се върне обратно на старта.

Погали я по челото да изглади резката и подпъхна ръце под нея.

— Хайде, бебчо, време е да си лягаш.

— Не! — Грейс го отблъсна и започна да се бори. — Недей.

Отново кошмари? Разтревожено я прегърна по-плътно.

— Аз съм Сет. Всичко е наред. Тук съм.

— Гледа ме. — Тя зарови лице в рамото му. — Навън. Навсякъде. Гледа ме.

— Ш-ш-ш-шт… Тук няма никой. — Понесе я към стълбите и едва сега разбра защо всички лампи в къщата светеха. Грейс се бе страхувала да остане сама в тъмното. И въпреки това бе останала. — Никой няма да ти направи нищо лошо, Грейс. Обещавам ти.

— Сет… — Тя се разсъни от звука на гласа му, натежалите й очи се отвориха и се фокусираха върху лицето му. — Сет — каза отново и докосна с ръка бузата му, после устните му, — изглеждаш толкова уморен.

— Можем да се сменим. Ти ще ме носиш.

Грейс обви ръце около врата му, притисна топлата си буза към неговата.

— Чух по новините. Семейството в Бетесда.

— Нямаше нужда да ме чакаш.

— Сет… — Тя се отдръпна и се вгледа в очите му.

— Не искам да говоря за това — произнесе той безизразно. — Не ме питай.

— Не искаш да говориш, защото това те измъчва или защото не искаш да споделиш тревогите си с мен?.

Сет я остави до леглото, обърна се и смъкна ризата си.

— Уморен съм, Грейс. След няколко часа съм отново на работа. Трябва да поспя.

— Добре. — Тя потърка с опакото на ръката сърцето си, където я болеше най-много. — Аз вече поспах. Ще сляза долу и ще си поръчам едно такси.

Той преметна ризата върху облегалката на стола и седна да си събуе обувките.

— Щом това искаш.

— Не искам това, но ми се струва, че ти го искаш. — Дори не вдигна вежди, когато Сет запрати обувката си в другия край на стаята, а после се вторачи в нея, сякаш се бе озовала там по собствена воля.

— Аз не правя такива неща — процеди той през зъби. — Никога не правя такива неща.

— Защо? Това винаги ме кара да се чувствам по-добре. — И понеже Сет изглеждаше толкова уморен и толкова слисан от собственото си поведение, Грейс омекна. Приближи се до него и започна да масажира схванатите мускули на раменете му. — Знаеш ли какво ти трябва, лейтенант? — Наведе се да го целуне по върха на главата. — Освен мен, разбира се. Трябва ти да се натопиш в една вана с мехурчета, в която да можеш да се отпуснеш и тя да ти разплете всички тези възли. Ала засега аз ще видя какво мога да направя за тях.

Ръцете й бяха божествени, раменете му под тях се отпускаха.

— Защо?

— Един от любимите ти въпроси, нали? Хайде, легни и ме остави да се заема с този камък, който ти наричаш гръб.

— Просто трябва да поспя.

— Ъхъ. — Бутна го на леглото и коленичи до него. — Обърни се, хубавецо.

— Гледката оттук повече ми харесва. — Той успя наполовина да се усмихне и протегна ръка да си поиграе с краищата на косите й. — Защо не дойдеш тук? Прекалено съм уморен да се боря с теб.

— Ще го имам предвид. Хайде, бъди добро момче, обърни се. — Сет с ръмжене се обърна по корем, още веднъж изръмжа, когато Грейс го яхна и чудесните й ръце започнаха да размачкват гърба му. — Ти, понеже си ти, би казал, че редовният масаж е глезотия. Но точно тук бъркаш. — Натискаше с длани, размачкваше с пръсти. — Дай на тялото си нещо приятно и то ще работи по-добре за теб. Аз всяка седмица ходя на масаж в клуба. Стефан може да направи чудеса с теб.