Нора Робъртс - Тайна звезда

Почти й вярваше. Наведе глава и срещна устните й. Целувката бе спокойна, без нетърпение. Бавна среща на устни, ленива промяна на ъгли, леки захапвания.

Тялото й плавно се изви, ръцете й се плъзнаха по гърдите му и се сключиха зад врата му.

— Отдавна не съм се натискала на предната седалка — измърка тя.

Сет отметна настрани косите й, за да достигне с устни до сладката и чувствителна извивка между шията и рамото.

— Искаш ли да опитаме задната седалка?

Грейс се засмя.

— Абсолютно.

Желанието се разля из него, прокрадна се в кръвта му и накара сърцето му да прескача.

— Ще влезем вътре.

Тя се облегна назад и му се усмихна под лунната светлина.

— Страхливец.

Той присви очи и усмивката й стана още по-широка.

— В къщата има много хубаво легло.

Грейс се засмя тихо, притисна се към тялото му и допря устни до неговите.

— Да си представим — прошепна тя, — че сме на тъмен изоставен път и ти ми казваш, че колата се е повредила.

Сет простена името й в изкусителните й устни. За нея това бе само още едно предизвикателство.

— А аз се преструвам, че ти вярвам, защото искам да останем там, искам ти да ме… Да ме убедиш. Ти казваш, че искаш само да ме прегърнеш, а аз се преструвам, че вярвам и на това. — Хвана ръката му, сложи я върху гърдите си и потрепери, когато пръстите му се затвориха. — Макар да знам, че това не е всичко, което искаш. Това не е всичко, което искаш, нали, Сет?

Това, което искаше, бе да проникне в нея. Ръцете му се плъзнаха под полата й, намериха плътта.

— Няма да го направим на задната седалка — предупреди я той.

Грейс само се засмя.

Когато най-после отключи входната си врата, Сет не бе сигурен дали бе доволен, или потресен от собственото си поведение. Дали е бил толкова див като момче? Толкова глупаво безразсъден? Или само Грейс можеше да направи такива неща като секс на предната седалка в колата пред къщата му още едно приключение?

Тя влезе вътре, вдигна косите от врата си и ги пусна да паднат с движение, от което сърцето му просто спря.

— Моята къща трябва да е готова утре, най-късно вдругиден. Ще трябва да отидем там. Можем да се натопим в басейна. Сега е толкова горещо.

— Много си красива. — Грейс се обърна, изненадана от смесицата от възмущение и желание в гласа му. Бе застанал точно на прага, сякаш всеки момент можеше да се обърне и да си излезе. — Това е опасно оръжие. Смъртоносно.

Тя се опита да се усмихне.

— Арестувай ме.

— Не обичаш да ти го казват — засмя се той. — Не обичаш да ти казват, че си красива.

— С нищо не съм заслужила начина, по който изглеждам.

Каза го така, помисли Сет, сякаш красотата бе по-скоро проклятие, отколкото дар. И в този момент почувства, че я разбира. Пристъпи напред, улови нежно в ръце лицето й и внимателно се вгледа в нея.

— Е, може би очите ти са малко прекалено близо.

Грейс прихна изненадано.

— Не са.

— И устата ти. Мисля, че е мъничко накриво. Чакай да проверя. — Измери я със своите устни и проточи целувката. — Да, само части от милиметъра, но сега като погледна, разваля нещата. И я да видим… — Обърна главата й наляво и надясно и се замисли. — Да-а-а. Отляво си по-слаба. И май започваш да правиш двойна брадичка.

Тя плесна ръката му, разкъсвана между обида и смях.

— Не е вярно.

— Наистина трябва да проверя. Не знам дали искам цялата тази история да продължава, ако правиш двойна брадичка.

Хвана косите й и леко ги дръпна назад, за да я захапе по шията. Грейс прихна — младежки, глупав звук — и се заизвива.

— Престани, идиот такъв. — Изпищя, когато я грабна на ръце.

— Между другото, не си и лека.

Тя присви очи.

— Добре, шегаджия такъв, дотук беше. Тръгвам си. Изпита истинско удоволствие, като го видя как се засмя — този бърз, момчешки смях в очите му.

— Забравих да ти кажа — подзе той и се запъти към стълбите. — Колата ми се развали. Бензинът свърши. Котката ми изяде домашното. Само ще те прегърна. — Успя да изкачи две стъпала, преди телефонът да иззвъни. — По дяволите. — Разсеяно я целуна по челото. — Трябва да се обадя.

— Няма нищо. Ще запомня докъде беше стигнал. — Макар да я бе пуснал, нямаше чувството, че краката й се допират до земята. Любовта бе като пухено облаче.

Ала усмивката й угасна, като видя как очите му се промениха и изведнъж отново станаха безизразни, неразгадаеми. Докато вървеше през стаята към него, разбра, че в един миг се бе превърнал от мъж в полицай.

— Къде? — Гласът му бе отново студен, овладян. — Местопроизшествието отцепено ли е? — Изруга тихо под носа си. — Отцепете го. Тръгвам. — Затвори и погледът му се фокусира върху нея. — Извинявай, Грейс. Трябва да отида.