Нора Робъртс - Тайна звезда

— Много.

— В такъв случай трябва да ми позволите да ви придружа. Може би… — Грегър замълча и по гладкото му лице премина сянка на раздразнение, когато Сет се приближи към тях.

— Посланик Грегър Де Вейн от Тереса, позволете ми да ви представя лейтенант Сет Бюкенън.

— Вие сте военен? — попита Де Вейн и му протегна ръка.

— Полицай — отсече Сет. Посланикът не му харесваше. Ни най-малко. Когато го видя с Грейс, изведнъж го обзе непреодолимото желание да посегне към оръжието си. Но, колкото и да бе странно, инстинктивно посегна не нагоре, към пистолета си, а към пояса си, където се носи меч.

— А, полиция. — Де Вейн премигна изненадано, макар че вече имаше пълното досие на Сет Бюкенън. — Колко очарователно. Надявам се да ме извините, ако кажа, че най-голямото ми желание е никога да не ми се налага да прибягвам до вашите услуги. — Той взе една чаша от преминаващия сервитьор, подаде я на Сет, после взе една и за себе си. — Ала може би трябва да пием за престъпността. Без нея не би имало нужда от вас.

Сет го изгледа спокойно. Когато очите им, бледосребристи и тъмнозлатисти, се срещнаха, изпита необяснимото и много неприятно чувство, че познава този човек.

— Предпочитам да пием за правосъдието.

— Разбира се. За везните на правосъдието, ако можем така да се изразим, и тяхната непрекъсната нужда да бъдат уравновесявани? — Грегър отпи и наклони глава. — Извинете ме, лейтенант Бюкенън, още не съм поздравил моя домакин. — Бях… — Обърна се към Грейс и отново целуна ръката й. — Бях се отклонил приятно от своите задължения.

— За мен беше удоволствие да се запозная с вас, Грегър.

— Надявам се да ви видя отново. — Той я погледна право в очите и задържа момента. — Много скоро.

В момента, в който се обърна, Грейс потрепери. В този последен, дълъг поглед имаше нещо почти собственическо.

— Какъв странен и очарователен човек — промълви тя.

Сет едва стоеше на едно място от струящата през него енергия, от нуждата да се сбие.

— Винаги ли оставяш странните и очарователни мъже да въздишат по теб пред публика?

Сигурно не говореше добре за нея, помисли Грейс, но изпита удоволствие от раздразнението в тона му.

— Разбира се. Защото не обичам да въздишат по мен насаме. — Обърна се към него, така че телата им леко се докоснаха, после го погледна изпод гъстите си ресници. — Ти нали нямаш намерение да въздишаш?

Бавният огън в него се разгоря с пращене. Идеше му да я проклина заради това.

— Свърши си чашата — каза той рязко — и кажи довиждане. Тръгваме си.

Грейс въздъхна театрално:

— О, как обичам властни мъже.

— Сега ще проверим. — Сет взе недопитата й чаша и я остави настрани. — Да вървим.

Де Вейн ги гледаше как си отиват, как Сет прегърна Грейс през кръста, за да я изведе през тълпата. Трябваше да накаже полицая, задето я докосва.

Грейс сега бе негова собственост, помисли той и до болка стисна зъби, за да сдържи яростта си. Тя бе предназначена за него. Разбра го в момента, в който хвана ръката й и погледна в очите й. Беше просто съвършена, безупречна. Не само Трите Звезди бяха определени от съдбата за него, а и жената, държала една от тях в ръцете си.

Грейс би разбрала тази сила. Би я умножила.

Заедно с Трите Звезди на Митра, закле се Де Вейн, Грейс Фонтейн щеше да бъде съкровището на неговата колекция.

Тя щеше да му донесе Звездите. И след това щеше да му принадлежи. Завинаги.

Когато излязоха навън, Грейс усети как отново потрепери. Изправи рамене да се стегне и погледна назад. През високите, изпълнени със светлина прозорци виждаше гостите.

Видя и Де Вейн, съвсем ясно. Би могла да се закълне, че за момент погледите им се срещнаха, само че този път в очите му нямаше чар. В сърцето й се сви безпричинен страх и я накара бързо да се обърне.

Когато Сет отвори вратата на колата, тя влезе вътре, без да възрази. Искаше да си отиде, да се махне от тези ярко осветени прозорци и от мъжа, който й се струваше, че я наблюдава иззад тях. Разтърка голите си ръце.

— Нямаше да ти е студено, ако се беше облякла — отбеляза Сет и завъртя ключа.

Студеният му тон я разсмя и прогони студа.

— Е, лейтенант, аз пък се чудех колко още би ме оставил да нося това, с което съм облечена.

— Не много дълго — обеща той и потегли.

— Добре. — Твърдо решена да се погрижи Сет да изпълни обещанието си, Грейс се извъртя и го захапа за ухото. — Хайде да нарушим някои закони — прошепна тя.

— Вече бих могъл да се дам под съд за престъпни намерения.