Розмари Роджърс - Среднощна красавица

Кайла зарови лице във врата на майка си и изпита безкрайно облекчение, когато го чу да си тръгва и външната врата хлопна след него. Сега тя ще й обърне внимание.

— Не харесвам този мъж, маман.

— Нито пък аз, скъпа моя. — Гласът на майка й потреперваше, както се случваше понякога, когато Кайла я изненадваше в градината и я откриваше с мокра кърпичка в ръка и зачервени очи. Но тонът и моментално стана по-весел. — Ела сега, малката ми, ще те сложа да спиш и ще ти разкажа приказка за една страна, където слънцето винаги грее, има много цветя и дървета, каквито не си виждала никога, и огромни сиви животни, по-големи от каляските, с дълги хоботи, които влачат дълги трупи с тях… — Думите й потънаха в слабо ридание и тя силно притисна Кайла, която се раздвижи — тревожна и уплашена.

— Ние сме добре, нали, мамо?

— О, милото ми момиченце… Моля се да бъде така. Ще го направя. Ще му пиша веднага, и може би той ще изпрати някого да ни отведе оттук… О, Господи! Нямам друг избор. Няма какво друго да направя. Но рискът тук е по-голям. Да. Ще го направя заради теб. Още утре бих напуснала тази страна, ако можех.

Кайла тревожно се взря в лицето на майка си, все още несигурна и изплашена.

— Маман? Ще напуснем ли Англия?

— Надявам се, сладката ми. — Тя замълча и гласът й прозвуча отчаяно и безнадеждно, когато тихо добави: — Едуард, Едуард, защо ни остави да преживеем това…

— Кой е Едуард, маман? Той лош ли е?

Маман я погледна стреснато, после я прегърна отново, ухаеща на гардении.

— Един ден ще ти разкажа, съкровище. Забрави тази нощ. Никога не мисли за това. Аз ще се погрижа да си добре. Хайде сега да те сложим в леглото. Ще остана с теб, докато се успокоиш.

Но беше трудно да се успокои, когато бузите на маман блестяха от сълзи, които капеха по халата й. Кайла се надяваше лошият мъж, който накара майка й да плаче, никога да не се върне отново.

Лондон, 1816

Над Темза се стелеше гъста мъгла и прихлупваше корабите наоколо. Тя обгръщаше като воал тъмните очертания на сградите, чиито силуети надвисваха като кръвожадни чудовища, оживели от детските й сънища. Мъглата бе влажна и тиха. Заглушаваше звуците от скриптенето на корпусите и плющенето на платната и изолираше шума от пристанището. Кайла Ван Влийт смръщи носле, когато корабът „Русалка“ насочи кърмата си сред лабиринта от кораби и течения по широката криволичеща лента мръсна вода. Лондон вонеше. Наоколо плуваха отломки и зловонни отпадъци се блъскаха в корпусите на корабите и по-малките плавателни съдове. В по-разредените слоеве на мъглата тя можеше да зърне весело оцветени баржи 1 1 Barge — баржа — голяма украсена лодка (англ.) — Б.пр. , целите в масивни позлатени орнаменти, символизиращи богатство и власт, които плаваха редом с олющени търговски барки 2 2 Bark — барка — платноход с три мачти (англ.) — Б.пр. . Стотици малки лодки се стрелкаха наоколо като мушици, които кръжат и кацат по водата.

Под високите широки арки на Лондон Бридж, който се извисяваше от бряг до бряг, преминаваше лъкатушна колона от френски, холандски, испански и безброй още кораби от различни националности. Кайла се взираше в тази впечатляваща армада през мъглата, гъсто наситена с миниатюрни сажди. Комините бълваха гъст черен дим, който се сливаше с мъглата. Очите лютяха, а ноздрите се пълнеха със сива пепел и зловонен прах. Никой не й бе казвал колко мръсен е Лондон. Но тя бе свикнала с пазарите в Пуна в Индия, където мърлявите тълпи и оживените сергии бяха шумни и задръстени с боклуци. Защо очакваше Лондон да бъде различен? И той все пак беше различен. Още преди да стигне до брега, тя усещаше оживление във въздуха, което я изпълваше с надежда — и страх.

Кайла стоеше облегната на перилата на кораба и ръцете й в ръкавици стискаха гладкото дърво. Как ще реагират те? Как ще я посрещнат? Защо й трябваше да се връща тук? Но тя знаеше отговора и разбираше, че няма друг избор. Това решение би взела дори и ако папа Пиърс не бе повикал танте 3 3 Tante — танте — леля (нем.) — Б.пр. Селест да дойде в Индия и да я отведе в Лондон.

Внезапен полъх на вятъра подхвана русите коси на Кайла, заедно със сините панделки на шапката й, и ги прехвърли през лицето й. Те погъделичкаха бузите й, пламнали от студения вятър, свистящ по палубата. Мистър Ранд, първият помощник на капитана, през цялото пътуване беше изключително внимателен с нея и сега крадешком я погледна, докато продължаваше да се занимава с работата си. Тя се престори, че не забелязва. С вниманието си той я развличаше по време на дългото еднообразно пътуване — но само толкова. От нейна страна, това не беше повече от един невинен флирт, но танте Селест се възмути и каза, че е жестоко от нейна страна.