Розмари Роджърс - Игра на любов

Ако думите му имаха за цел да я уязвят, то целта беше постигната и Сара, която обикновено трудно можеше да бъде изкарана от кожата си, се вбеси.

Тя се изстреля от стола и застана точно пред него с ръце на хълбоците. Сара мярна отражението си на огледалната стена в офиса на Пол Друри — елегантна, почти кльощава фигура, но идеална за джинси. Нейните бяха прилепнали и избелели, с втъкната в тях червена копринена блуза с къс ръкав (само три копчета до онова, неразкочаното!). Бледо лице, като се изключи ружът, който подчертаваше скулите й. Очи, уголемени от поставения грим. С прибраната си отзад коса приличаше повече на юноша отколкото на… не беше ли казал той „истинска жена“?

По-късно Сара се чудеше какво би станало, ако той не беше прекъснал яростната й тирада, излята с думи, от които тя се срамуваше, но Дилайт би приветствала. „Сега за разнообразие ме чуй ти, ти надут, нахален, жалък…“ В началото той я слушаше с все още скръстени ръце и безкрайно отегчено и търпеливо изражение. Но след като Сара му каза някои Горчиви Истини (о, бавачката Стагс би се гордяла с нея!) лицето му заприлича на буреносен облак. Заприлича й невероятно на диво животно, готово да скочи и разкъса плячката си. Но Сара вече беше отишла твърде далеч, за а се притеснява. Тя чу почти пронизителния си глас и видя как очите му се стесняват като две цепки, докато й хвърляше заплашителен поглед. Тънки бели линии се очертаха от двете страни на тази негова сурова и жестока уста и даже ноздрите му сякаш се разшириха от ярост.

Когато Сара спря да си поеме дъх, той каза с хладна любезност:

— Това ли е всичко, което имаш против мен засега? — и предизвика разярения й отговор.

— Не, всъщност не! — Тя пресуши чаша вино, за да накваси гърлото си. — Всъщност…

Този път той я прекъсна, впивайки болезнено пръсти в меката й кожа през тънката коприна на блузата й.

— Всъщност ти си пияна и не си в състояние да разбереш! Не видя ли, че по време на тирадата ти отворих втора бутилка? А може и да не си искала — изглежда много си падаш по виното, а не можеш да се справиш с количествата, които поглъщаш! Престани веднага! — Той я разтърси грубо, толкова силно, че я изплаши. — Спри да се държиш като евтина, нахална кучка, каквато мога да си хвана по лъскавите улици на Холивуд!

Сара беше ужасена — от себе си (наистина ли беше изпила всичкото това вино?) и от изблика на ярост, който беше предизвикала у него. Въпреки всичко сякаш не можеше да заповяда на езика си да спре.

— Би трябвало да повикам охраната да те изхвърли от снимачната площадка за… задето ме преследваш! Влачиш ме тук насила, обиждаш ме през цялото време, а после… ох!

Той я разтърси отново, докато тя помисли, че вратът й ще се счупи.

— Ще млъкнеш ли? Да те преследвам, как не — ако мисля да те изнасиля, няма да си правя целия този труд. Ако исках това, щях да те имам на пода на онова студено малко фоайе в мига, в който те видях за първи път! Разбираш ли това? Разбираш ли от прелъстяване или предпочиташ… по-директен подход?

— Спри… — гласът й прозвуча почти като шепот, грубо прекъснат от него.

— Спри… — повтори той подигравателно, докато устните му хищнически кръжаха над нейните. — Има само един начин да ти затворя устата, нали? И двамата го знаем…

Към познатата жестокост на яростните му целувки се прибави унижението от насилственото, болезнено притискане на тялото й към неговото, което я караше да чувства… да усеща всичко, което той искаше, без съмнение! Първичният ужас, чудото и заплахата на нарастващата му възбуда и усилващия се натиск върху вътрешната страна на бедрото й, докато тя стоеше притисната към него, а ръцете му обвиваха кръста и раменете й като железни обръчи.

Имаше моменти на чист, неподправен ужас, когато Сара се чувстваше погълната, унищожена от пламъка на неговата страст и ярост. Тя безуспешно го удряше по гърдите и раменете, опитвайки се да достигне до кожата му през спортното яке с безупречна кройка. И изведнъж след ужаса дойде някакво странно спокойствие — нещо като примирение и отстъпление.

Отстъпи! Дилайт би го направила! Лукав, циничен шепот, идващ от тъмните ъгълчета на съзнанието й. Какво ли би било усещането да притисне мъж до себе си, да притегли главата му към своята, да почувства косата му под пръстите си?

Сара въздъхна и остави ръцете си, някак странно слаби като останалата част от нея — воля и всичко друго — да се плъзнат нагоре и се сключат около врата му. В крайна сметка начинът, по който я целуваше, я лишаваше от всякакъв разум… тя не искаше да мисли, само да усеща това, което усещаше сега. Жега и студ — огън и лед, и пак огън, докато неопитното й тяло се притискаше към неговото по своя собствена воля.