Розмари Роджърс - Джини

— Багажът ви пристигна от Акапулко — преведе Джини, хвърляйки яден поглед към спътника си. Нима той възнамеряваше да остане по-продължително време в Мексико? Какво кроеше?

Доста се бе ядосала, разбирайки колко далечно ще е пътуването и бе благодарна за малкия ескорт, който генерал Диас бе предоставил на нейно разположение. В компанията на познатите лица и униформи тя се чувстваше значително по-сигурна. Все по-малко се доверяваше на принца.

Вече бе късно следобед и той възнамеряваше да остане за вечеря на гости на полковник Адиго. Никой не я попита за нейното желание и тя все повече се ядосваше на това, че се отнасяха с нея като с войник, който само трябваше да изпълнява заповеди.

Без съмнение принцът желаеше да й докаже, че изключително много се нуждае от преводаческите й услуги. Докато ги развеждаха из императорската резиденция, той неизменно я държеше край себе си, сякаш искаше да разбере всяка дума на словоохотливия полковник.

Краката я боляха, когато най-сетне й предложиха да се разположи в едно удобно кресло, докато ординарците на полковника носеха студени напитки.

— Между другото, можете ли да попитате полковника дали днес следобед не са пристигнали сънародниците ми?

Джини преведе въпроса, скърцайки със зъби, и полковникът в нов изблик на многословие сподели, че били пристигнали четирима руски матроси от хората на принца, както и личният му лекар, граф Черников, който отдъхвал в стаята си.

— Днес не изглеждате особено щастлива, малка моя — забеляза принцът с леко повдигане на веждите. — Може би срещата с графа ще подобри настроението ви. Ще видите, той е изключително интересен човек, който много е пътувал! Навярно ще откриете общи познати!

Стори й се, че принцът намекваше за нещо, мисълта, за което го развеселява, но каквото и да бе то, тя нямаше да налапа въдицата.

Изглежда бе твърдо решен да я запознае със сънародника си. Малко вероятно й се струваше да имат общи познати, защото доколкото си спомняше, принц Сарканов бе първият руснак, когото срещаше в живота си.

— Боя се, приятелят ми, графът, започва малко по малко да усеща напредването на възрастта — рече със своя провлачен, полуразвеселен глас принцът. — Въпреки това ще ви допадне. Той е превъзходен събеседник. Навярно скоро ще се появи.

Джини бе очаквала да види прегърбен, старомоден мъж — истински старец. Противно на очакванията й, графът бе висок, добре сложен и въпреки брадата и побелялата коса лицето му изглеждаше учудващо гладко. Той приближи с бързи, почти напети стъпки, а странните му, стоманеносиви очи се задържаха върху Джини толкова дълго, че тя се изчерви.

Граф Черников веднага и то доста галантно се извини за своята недодяланост, свеждайки глава над ръката на дамата.

— Простете ми, госпожо, но за един кратък миг едва не си помислих… да, приликата е наистина поразителна!

Джини бе твърде учудена, съзирайки най-напред усмивката на графа, а след това и ироничното изражение на принц Сарканов.

— Приличам ли на някого, господине? На някого, когото познавате?

— Разбира се! Принцът нищо ли не ви е казал? Пропътувах толкова мили по ужасните тукашни пътища единствено, за да съзра прекрасното ви младо личице! Но изглежда си е струвало, много повече отколкото бих могъл да предполагам, нали, Иван? Скъпа моя, вие сте копие на майка си, когато беше на вашата възраст.

— На моята… на моята майка? — заекваше Джини, не можейки да откъсне поглед от устните на възрастния мъж. Разстоянието помежду им изглежда му се стори прекалено голямо, защото той придърпа един стол, извинявайки се пред принца.

— Да, на вашата майка, дете мое! Нали нямате нищо против едно подобно обръщение? Аз познавах майка ви и леля ви Селин — една изключително мила и умна жена. Имах честта да я посетя малко преди да отпътувам за Америка заедно с вас, принце.

— Полковник, ще ми окажете ли честта да ми покажете оръжейната колекция, за която споменахте? Мисля, трябва да ги оставим да се поровят в своите… така да се каже… общи спомени.

Принц Сарканов говореше английски с твърде силен акцент, но това бе достатъчно, за да се разбере с полковника, който също имаше само бегли познания за този език. Джини хвърли ядосан поглед към принца, който й отвърна с усмивка и леко намигване. Защо се бе преструвал, че не знае английски? Защо бе настоявал за преводач? Още преди Джини да успее да си извади някакво заключение, принцът се поклони и двамата с полковника изчезнаха в къщата.