Розмари Роджърс - Джини

Принцът бе висок, хубав мъж с тъмна коса и гладко избръснато лице до модните бакенбарди. Без съмнение бе свикнал да обърква жените с ласкателствата и с арогантното, високомерно вирене на глава, както и с убедеността си, че всичко трябва да става според волята му. Така че още през онзи първи следобед той й наложи да излязат на разходка с коне.

— Вярвам, че яздите също толкова превъзходно, колкото и танцувате, госпожо — каза той, поглеждайки я с поглед, издаващ притворството на комплиментите му. Малко объркана, тя забеляза, че въпреки изключително хладния й тон принцът не откъсваше поглед от нея, дори когато му сочеше това или онова място или природна забележителност.

Принцът си даваше вид, че не забелязва студенината и умишлено подбраната строгост на облеклото и прическата й. Той се отнасяше към Джини вежливо и изискано. Само от време на време в гласа му прозвучаваше подигравателна нотка, която сякаш трябваше да й даде да разбере, че е прозрял намеренията й.

„Какъв негодник!“, мислеше през онази нощ Джини. „Очевидно мисли, че кокетнича, за да привлека вниманието му.“ — Радваше се, че след като бе отклонила една негова покана за вечеря, той не бе настоявал повече. Въпреки че Карл Хоскинс бе наблизо, тя вече копнееше Стив да се върне миг по-скоро. Защо толкова се бавеше? Бе й трудно да проявява търпение, при положение че толкова болезнено усещаше липсата му. Особено сега, когато бе сама, а сърцето й се свиваше от страх и неясни предчувствия.

Джини изпитваше почти непреодолимо желание да избяга, да отиде някъде, просто за да се измъкне от мрежата от интриги, която — усещаше това — все по-плътно я оплиташе. Не, това бе смехотворно! В края на краищата принцът бе само човек и не можеше да й стори нищо, защото тя бе обградена от приятели. Сега най-напред трябваше да установи защо бе тук и защо бе толкова ухажван от президента. Това бе всичко. Освен това принцът скоро щеше да отпътува за Русия, а когато Мексико Сити паднеше, щяха да си заминат и американците. При това Стив щеше вече да се е върнал, а тя отново да се почувства в безопасност.

За съжаление ситуацията бе доста по-заплетена, отколкото си мислеше Джини през онази нощ. Принцът бе проницателен и лукав и не бе лесна работа да го заблуди човек. Проблемите с Карл Хоскинс бяха от съвсем друг род.

Карл бе твърде ядосан и твърде влюбен, за да остане дълго настрана. Когато не бе в компанията на принца, Джини бе сигурна, че Карл ще изникне от някъде. Понякога той висеше дори на вратата на щабквартирата на генерала, хвърляйки към младата жена сърдити и неодобрителни погледи.

— За Бога, Джини, какво се е случило с теб? Как можеш цяла нощ да танцуваш с онези жени? Сега пък наоколо се върти някакъв принц, който очевидно си е изгубил ума по теб и не престава да те ухажва!

— Напротив, аз трябва да го ухажвам — рязко отвърна Джини и поруменя от гняв. Карл бе твърде отегчителен. Откакто го отблъсна като любовник, той по много детински начин се опитваше да играе ролята на по-голям брат, но неприкритото желание, с което я гледаше, го издаваше.

— Що за човек е съпругът ти? — разпитваше я сега той. — Защо го няма толкова дълго?

— Карл, той е войник. Трябва да изпълнява заповеди. И не започвай отново, моля те, с тази тема. Колко пъти трябва да ти повтарям, че съм влюбена в мъжа си? Омъжена съм и искам да си остана такава и то тук, в Мексико.

— Това са чисти глупости! Ами баща ти, за Бога, не се ли чувстваш поне малко задължена към него? Как може да се погребеш жива в една варварска страна и с мъж…

— Достатъчно, Карл. Не желая да разговарям с теб, докато не придобиеш по-добри маниери!

Този път на помощ й се притече принцът, който се появи в щабквартирата на генерала без обичайния си ескорт. Когато спряха върху Карл Хоскинс, очите му придобиха стоманен блясък.

— Капитанът пак ли ви досажда? Да помоля ли полковник Грийн да го прехвърли някъде другаде?

— Убеден ли сте, че полковникът ще го стори единствено за да ви достави удоволствие?

Тя не се сдържа да не покаже ноктите си, на което мъжът отвърна с подигравателна усмивка.

— Може би имам много по-голямо влияние, отколкото мислите, госпожо! Елате… — той я улови за китката с присъщия си властен маниер и я изведе навън. — Мисля, че е време за малка изненада — тайнствено рече принцът. Галантно й помогна да се качи в една открита двуколка, която полковник Грийн предоставяше на разположение на знатните си гости.

Изненадата на принц Сарканов бе излет до Куернавака, където Джини вече бе ходила веднъж още когато там бе резиденцията на императора. Ла Борда, лятната резиденция, сега бе щабквартира на полковник Луис Адиго, който вече бе информиран за пристигането на принца.