Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Значи беше заминал… един бог знае къде! Бе го загубила… ако изобщо някога е бил неин!

Когато Трент Чаланджър, все още в необикновено мрачно настроение, пристигна в малката къщичка, в която веднъж вече се бяха срещали с Франко, приятелят му вече опаковаше багажа си.

— Трент! Какво, за бога, търсиш тук? Мислех, че имаш уговорка с…

— Бих искал да ми обясниш какво, по дяволите, може да означава това — сърдито рече Трент, хвърляйки на масата един жълт лист хартия. — По думите на госпожа Уестбридж, сестра ти с нетърпение очаквала пристигането на Реджи Форестър в Гибралтар. Може би като неин брат би могъл да ми кажеш защо, по дяволите, й е притрябвало да ми праща това. — Той посочи телеграмата и впери ледените си очи в слисаното лице на Франко.

Франко, който също не беше в най-добро настроение, й хвърли един поглед и отвърна ядосано:

— Откъде, по дяволите, мога да знам това, когато не ми оставяш време да прочета проклетата телеграма?

— Прочети я! И ми кажи дали наистина мислиш, че е от сестра ти… защото в крайна сметка трябва да я познаваш по-добре от мен!

Мръщейки чело, Франко прочете телеграмата. Стед това вдигна глава, опитвайки се с небрежно свиване на рамене да скрие внезапно обзелото го неудобство.

— Нямам представа какво означава — замислено рече той. — Но може би сериозно мисли всичко онова, което е написала, защото… по дяволите, Трент, ако искаш ме пронизвай с ледените си очи, но тя… тя те обича. Съдейки по всичко, което знам, Лора — без да се опитвам да оневинявам постъпката й — е била движена единствено от жажда за отмъщение, тъй като в Каус те е видяла да спиш със Сабина!

— Видяла ме е какво! — когато погледна Франко, чертите на Трент сякаш бяха изсечени от гранит. Неочаквано той избухна: — Защо не се е опитала да поговори с мен за това? Защо не е вдигнала скандал, както би направила всяка нормална жена? Но това не оневинява постъпката й! Много добре знаеш, Франко Морган. Тя…

— По дяволите, Трент — възмутено го прекъсна Франко. — Знаеш, че сестра ми не е някоя нормална жена… за наше най-голямо нещастие!

Той хвърли още един поглед върху телеграмата, след което вдигна глава и добави:

— Няма да кажа, че това не са истинските чувства на Лора, защото знам, че са, но… това не е нейният начин на изразяване. По-скоро бих очаквал от нея да направи нещо необмислено… например, да хване първия кораб за Кадис и да дотърчи при теб!

В този момент погледите на двамата мъже се срещнаха и една и съща мисъл мина през главите и на двамата.

— За бога, Трент! Щом пише, че трябва веднага да отидеш, то това навярно е някакъв знак! На твое място — побърза да добави той, виждайки израза на Трент — не бих вярвал на всичко, което разправя лъжливата малка кучка Сабина, защото случайно знам, че Реджи я държи в ръцете си, а един бог знае какво крои Форестър.

Погледите им отново се срещнаха и известно време двамата мъже се гледаха предизвикателно в очите, преди Трент хапливо да отбележи:

— Добра реч, приятелю!

— Проклятие, все пак Лора ми е сестра, макар и понякога да се спречкваме! Аз възнамерявам да разбера какво става там, независимо дали искаш да дойдеш с мен или не.

— Кой казва, че не искам? — отвърна Трент с измамно мек глас, без от очите му да изчезне смразяващият, суров израз. Мускулите на брадичката му потреперваха. Той чувстваше, че Франко всеки момент можеше да избухне и, тъй като нямаше голям избор, се опита да овладее гласа си.

— Ако яздим като дяволи или наемем дилижанс с бързи коне, може да стигнем в Алвезирос преди падането на нощта — обясни Трент. — След това ще наемем някоя бърза моторна лодка, която да ни откара до Гибралтар… някой кораб на контрабандисти би бил най-подходящ, а аз случайно зная няколко.

Лора… малката вещица! Защо не можеше да я прогони от мислите си? Защо непрекъснато го преследваше спомена за лицето й, нейните прегръдки, неповторимото усещане от допира на кожата й до неговата, тялото й — топло и отзивчиво… Защо когато отвори телеграмата от нея пулсът му се бе ускорил… докато не осъзна, че вероятно нито една дума не е написана сериозно? Но този път той бе твърдо решен веднъж завинаги да узнае истината. Или завинаги щеше да я прогони от мислите си, или щеше да я приеме отново и задържи за цял живот!

Трент нямаше друг багаж, освен лек ръчен куфар, който сега метна на рамо, преди да се обърне към Франко:

— Е, идваш ли?

Франко, който внезапно бе осъзнал, че въпреки гнева си, Трент ще пътува за Гибралтар, за да търси Лора, хвърли на приятеля си бегъл поглед. След това натъпка чифт панталони, няколко ризи и един жакет в малка пътна чанта.