Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Сабина, госпожа Уестбридж, не беше на себе си от гняв и разочарование, но трябваше да крие чувствата си от лорд Дънхил и гостите му. Отначало всичко бе тръгнало толкова гладко… точно както Реджи предсказваше. Но след това му бе хрумнало да урежда някакви сделки — при това точно в Гибралтар — и той беше заминал, напомняйки й при следващата й среща с Ройс да подхвърли на херцога определена информация.

Но нещата се бяха объркали и тя не знаеше защо. Цяла вечер бе бъбрила, смяла се и флиртувала с лорд Дънхил, който й прошепна, че с удоволствие би я отвел в стаята си, но се чувствал прекалено уморен и имал нужда от сън. Беше добавил обаче, че се надявал да се възползва от тази възможност на следваща вечер. Сабина бе изпитала облекчение, тъй като се надяваше, че през нощта Ройс ще я посети в стаята й, още повече че му бе намекнала за една много интересна новина, която би могла да обсъди с него на четири очи малко по-късно.

Сега, гневно стиснала юмруци, Сабина кръстосваше стаята си. Дяволите да го вземат този негодник! С почти непоносима отчетливост си спомняше всичко случило се… както и онова, което не се бе случило.

Беше го чакала дълго след полунощ и когато вече заспиваше, почти на зазоряване, той се появи, миришещ на алкохол и цигари. На мъждукащата светлина от газовата лампа тъмното му, брадясало лице й се стори строго и безизразно. В очите му долови жестоко изражение. Святкащи с червени искри, те й заприличаха на очите на голяма котка или някакъв друг хищник

— Сладка, очарователна Сабина! Тук си, значи… чакаш, както обикновено! Надявам се, че не съм те накарал да чакаш прекалено дълго, прелестна моя? — Тя нададе тих вик, тъй като в същия миг той протегна ръка и разкъса копринената й нощница. — Тук си, значи — мърмореше повече на себе си — и аз съм тук! Бихме могли да се възползваме от случая, не мислиш ли?

Не й харесваше нито странният му тон, нито думите му, но преди да успее да каже нещо, той разкопча ленената й риза чак до кръста и се излегна до нея. След това, галейки я по познатия й интимен начин, заглуши с устни възмутеното й мърморене и накрая се претърколи върху нея.

В ослепителната слънчева светлина, която сега заливаше стаята й, страните на Сабина пламнаха от мисълта за безсрамния начин, по който беше отвърнала на милувките му. Бе копняла по него толкова силно, че не успя да му устои, когато я взе, без дори да си направи труда да се съблече напълно… Напротив, молеше го да я люби отново и отново. Свършвайки, той се изтърколи от нея, вдигна панталоните си и, изправяйки се, й хвърли безизразен поглед.

— Така… а сега ми разкажи какви са новините, които жадуваше да споделиш с мен! — измърмори той.

За миг Сабина занемя от възмущение и срам, но когато Трент с безразлично свиване на рамене й обърна гръб, тя просъска с глас, в който звучаха всичките й наранени чувства и желание да го нарани.

— За малко почти ме накара да забравя за това. Но би трябвало да знаеш, че брат ми, който вчера — едва няколко дена след пристигането си — отново замина, пое направо към твоята госпожица Морган! Струва ми се, че имат някаква уговорка за престоя й в Гибралтар. Как ти се струва това, Ройс? Тя все още ли е твоя годеница? — Сабина се изсмя дрезгаво, а след това язвително добави: — Изглежда предпочита любовните умения на Реджи пред твоите, не мислиш ли? А и той бе много впечатлен от нея! Очевидно е научила доста от теб!

Трент стоеше пред нея като вкаменен, гледайки я с неразгадаемо изражение, но след това за нейно най-голямо разочарование само вяло сви рамене, сякаш всичко това изобщо не го засягаше.

— Това ли е, което имаше да ми кажеш? — с леден, безразличен глас запита той. — Не зная защо така неистово мразиш Лора, при положение че толкова си приличате по начина, по който замъквате в леглото си всеки изпречил се на пътя ви мъж. — След тези думи той я остави сама, затръшвайки вратата след себе си.

Когато на сутринта Сабина слезе за закуска, Трент вече бе излязъл на езда и въпреки че тя умело разпита една от прислужниците, не можа да научи нищо. А връщайки се на обяд, той почти незабавно замина отново, без да размени с нея нито дума!

Лорд Дънхил със съжаление бе споделил, че Ройс получил телеграма и трябвало да се погрижи за някакви неотложни задължения.

— Не го очаквам през следващите няколко дена и му казах, че не зная дали когато се върне, още ще сме тук, но че вилата ми е на негово разположение. Знаете ли, Ройс, ми харесва… мило момче, нищо, че е роден в Америка.